Предишно Р/О: Предишно Р/О, 16004 / 30.12.2020 г.


РЕШЕНИЕ

8381
София, 12.07.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретар Светла Панева
и с участието
на прокурора Емил Дангов
изслуша докладваното
от съдиятаНИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
по адм. дело 1972/2021. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и следв. във връзка с чл. 185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Община Шумен, представлявана от кмета, подадена от процесуалния представител адв. Велева, против решение № 16004 от 30.12.2020 г., постановено по административно дело № 7477/2020 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) от тричленен състав на седмо отделение на ВАС, с което е: 1) отхвърлена жалбата на Община Шумен срещу чл. 12, ал. 1, изречение второ от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., изм., бр. 69 от 11.09.2012 г., в сила от 11.09.2012 г., изм. и доп., бр. 82 от 20.09.2013 г., в сила от 20.09.2013 г., доп., бр. 53 от 14.07.2015 г., в сила от 14.07.2015 г., изм., бр. 69 от 8.09.2015 г., в сила от 8.09.2015 г., изм. и доп., бр. 5 от 17.01.2020 г., „В случай че някой от наследниците е починал, неговите наследници се вписват с подномер, а в колона „Съпруг/родство“ се вписва съпруг/а или родствената връзка между починалия наследник и неговите наследници.“; 2) осъдена Община Шумен да заплати на Министерството на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено изцяло и да се отмени оспорената разпоредба на чл. 12, ал. 1, изр. второ от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (ДВ, бр. 37/2012 г.). В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника и се навеждат допълнителни доводи в нейна подкрепа. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касация – министърът на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез процесуалния представител ст. юрк. Пенев, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което моли същото да бъде оставено в сила. В съдебно заседание се представлява от пълномощника ст. юрк. Пенев, като поддържа становището за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Другият касационен ответник – министърът на правосъдието, представляван от пълномощника гл. юрк. Чокова, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което моли същото да бъде оставено в сила. В съдебно заседание се представлява от пълномощника юрк. Борисова, като поддържа отговора на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага тя да се отхвърли, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила.
Върховният административен съд в петчленен състав на Втора колегия съобрази, че касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно оспорване, от страна в съдебното производство, за която същият е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от такива пороци, които биха обусловили отмяната му.
В мотивите на проверяваното решение е прието, че процесният нормативен акт Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредбата) е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Тричленният състав на ВАС е обосновал извод, че разпоредбите на чл. 11, ал. 5 и чл. 11, ал. 2 от Наредбата не противоречат на оспорената разпоредба на чл. 12, ал. 1, изречение второ от същата. Първоинстанционният съд е приел, че наследниците на починалия след наследодателя си наследник не са наследници по закон на лицето, за което се издава удостоверението, но в удостоверението се записва, че наследниците по закон са починали и се сочат техните наследници, което не означава, че се сочи, че са наследници по закон на лицето за което се издава удостоверението. Според съда, след като наследниците на лицето, за което се издава удостоверението, са починали, следва да се посочат техните наследници, в противен случай удостоверението би било непълно. Посоченото обстоятелство не означава, че те се сочат като наследници по закон на лицето, за което се издава удостоверението, а че са наследници на наследниците по закон. С оглед посочената в удостоверението дата на смъртта на наследодателя, за който се издава удостоверението, се установява кои са наследниците му по закон, които са живи към момента на откриване на наследството. Съдът е преценил, че когато тези наследници по закон към момента на издаване на удостоверението са починали, то следва да се впишат техните наследници, но това не означава, че се вписват като наследници по закон на наследодателя, за който се издава удостоверението. Според съда именно защото не са наследници по закон на наследодателя, за който се издава удостоверението, същите се вписват с подномер, докато неговите наследници по закон се вписват с номер. Кои са наследници по закон на наследодателя, за който се издава удостоверението, е правен извод, който се прави с оглед данните по удостоверението (дали наследниците по закон са починали), поради което е неоснователно твърдението, че в удостоверението не следва да се вписват наследниците на наследниците по закон, починали след наследодателя, за който се издава удостоверението.
Тези изводи като правилни се споделят от настоящия петчленен съдебен състав на Втора колегия на ВАС.
Удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, чиято основна функция е да удостовери наследствено качество. Качеството на наследник зависи от степента на родство и сключения брак. Тази родствена връзка и настъпването на юридическия факт на смъртта води до възникване на наследствено правоотношение. Удостоверението за наследници доказва наличието на тези факти, а Законът за наследството признава съществуването на наследственото право според родствената връзка, произтичаща от кръвната връзка, или от граждански брак. По силата на законовата делегация в чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 (издавани от общинската администрация въз основа на регистъра на населението) се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието, която именно е процесната Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. В разпоредбите на чл. 9 - 12 от Наредбата е уредено издаването на удостоверение за наследници от длъжностно лице при спазване на законоустановена процедура и по установена форма. Съгласно оспорената пред първата инстанция разпоредба на чл. 12, ал. 1, изр. второ от Наредбата в случай, че някой от наследниците е починал, неговите наследници се вписват с подномер, а в колона „Съпруг/родство“ се вписва съпруг/а или родствената връзка между починалия наследник и неговите наследници.
Наследниците по закон са физически лица, намиращи се в семейноправна връзка с наследодателя, изразяваща се в родство или брак с него. Родството е връзка, основана на произхода, като роднини по права линия са лицата, произхождащи едно от друго. В чл. 5 – чл. 8 от Закона за наследството (ЗН) са визирани четири реда наследници по закон, като в тях са включени всички наследници по закон, а не само призованите към наследяване. В първи ред наследници влизат децата на наследодателя, респ. техните низходящи по право на заместване, т.е. лица от различни степени, като по-близките по степен изключват по-далечните. С оглед наличието на опосреденост (фактическа, не и правна) при наследяването в този ред се очертават два кръга наследници – преки и по заместване (така в монографията „Наследяването по закон“, автор К. Аспарухова, изд. „Сиела“, 2012 г., стр. 81 и цитираната там „Промените в наследственото право“, автор Ц. Цанкова, УИ „Св. Климент Охридски“, 1994 г.). Правото на наследяване по заместване е самостоятелно, ненаследимо и непритезателно право на наследниците на починалия преди наследодателя негов низходящ, на които законът признава правото да заемат мястото на последния и да встъпят в степента му, като получат частта му от наследството, която той би получил, ако беше способен да наследява. В тази хипотеза безспорно вписването на наследниците, които по заместване стават и наследници по закон на възходящия им от втора (или по-висока) степен, е не само необходимо, но и задължително. Изискването на оспореното изречение второ на чл. 12, ал. 1 от Наредбата е в унисон с чл. 9 и чл. 11, ал. 5 от същата, съгласно които удостоверението се издава за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице, като в удостоверението длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството.
Дискусия предизвиква единствено хипотезата на смърт на наследника от първа низходяща степен, който е починал след наследодателя си и на свой ред е оставил наследници. Развитата от касатора теза за вписване в удостоверението за наследници единствено на низходящите от първи ред предполага издаване на ново, отделно удостоверение за всеки от наследниците от първи ред и низходящите им при последователно настъпила смърт за всеки от тях. При тази хипотеза следва да бъде отчетено обстоятелството, че правният резултат е идентичен с този постигнат от издаването на едно удостоверение за наследници на първоначалния наследодател, при увеличаване на разходите на заявителите, необосновано възлагане върху наследника/ците на допълнителна административна тежест, каквато неминуемо ще представлява провеждането на производството по предоставянето на административна услуга по издаване на всяко следващо удостоверение и забавяне на производствата, в които удостоверението се представя и послужва, т.е. при еднаква ефективност издаването на едно удостоверение за наследници безспорно би било повече ефикасно за наследниците/заявителите. Същото е оправдано и от гледна точна на процесуална икономия и с оглед недопускане на съмнения за преследвана прикрита фискална цел от страна на общините.
Ноторно известно е значението, което имат издадените удостоверения за наследници при уреждането на наследственоправните отношения, при сключването на правни сделки и за гражданския оборот. Независимо, че удостоверяват факти към момента на смъртта на наследодателя, на практика в нередки случаи същите се заявяват, респективно издават, значителен период от време след този момент и при наличие на междувременно настъпили други юридически събития, като смърт на някои от наследниците от първа низходяща степен, които на свой ред се явяват наследодатели на своите низходящи. В тези случаи в представените при сключването на правни сделки нотариален акт или друг титул за собственост като титуляр на правото на собственост присъства именно починалият общ наследодател. От друга страна, процесната разпоредба на чл. 12, ал. 1, изр. второ от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. урежда хипотезата на настъпила смърт на наследник от първи ред (формално редът не е посочен) на наследодателя и вписването на наследниците на този починал син/дъщеря. Следователно разпоредбата визира една от двете възможни хипотези на наследяване по право на заместване и не държи сметка за случаите на недостойнство за наследяване, при които също възниква право на заместване на недостойния наследник. В този случай отново имаме встъпване в степента на недостойния да наследи и получаване на частта му от наследството, като самото недостойнство настъпва ex lege, с факта на извършеното деяние по чл. 3 от ЗН, имащо ретроактивно действие, изключващо наследственото правоприемство. Необходимо е да бъдат отчетени и случаите на наследствена трансмисия, при която е налице преминаване по пътя на наследяването на самото неупражнено право на наследяване. При тази хипотеза правото за приемане на наследството е на следващия по степен низходящ, което най-често възниква в случаите на смърт на наследника от първа низходяща степен, настъпила в много кратък период от време след смъртта на първоначалния наследодател. На следващо място следва да бъде взета предвид и хипотезата на едновременно настъпила смърт на две лица наследодател и наследник при едно и също събитие в хипотезата на чл. 10а от ЗН, при която наследяването по трансмисия също е приложимо (както е прието в „Закон за наследството, Научноприложен коментар“, ИК „Труд и право“, София, 2016 г., стр. 542), като е отчетено и изразеното в правната доктрина становище в обратната насока, застъпено преди приемането на чл. 10а от ЗН). Докато правото на заместване се допуска в полза единствено спрямо низходящите и роднините по съребрена линия от втора степен - братята и сестрите на починалия или недостойния, наследствената трансмисия включва наследниците от всички редове по чл. 5-8 от ЗН. За разлика от правото на заместване при условията на наследствена трансмисия, преживелият съпруг на починалия наследник също ще участва в наследяването. В тази връзка съдържанието на удостоверението, включващо и наследниците на починалия след първоначалния наследодател наследник, техен пряк наследодател, не се явява незаконосъобразно. Още повече това важи при визирания случай на наследяване по право на заместване поради недостойнство. Неизчерпателно изброените примери, разглеждащи в общ план посочените правни институти и без да отчитат спецификите на конкретните хипотези, които същите разкриват в разнообразието си, сочат на очевидна необходимост от пълнотата на съдържащата се в удостоверението за наследници информация, включително тази относно низходящите (и съпруга) на наследника на първоначалния наследодател, явяващ се същевременно техен пряк наследодател. Целта е гарантиране на правната сигурност в гражданския оборот. Предвид горепосочените обстоятелства, такова вписване се явява правно, обществено и житейски оправдано.
Отразените в удостоверението за наследници удостоверявания не са идентични с тези, съдържащи се в удостоверението за съпруг/а и родствени връзки по чл. 15 от Наредбата, които са засягат родството между лицата (респ. семейното положение), но не отчитат качеството им на наследници. В този смисъл последното не притежава правното значение, което има удостоверението за наследници, във връзка с възникналите по повод наследяването имуществени правоотношения.
Неоснователно е твърдението за необоснованост на оспореното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в подложеното на касация съдебно решение.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира доводите в касационната жалба за изцяло неоснователни. Не са налице твърдяните неправилно прилагане на материалния закон или необоснованост при постановяване на подложения на касация съдебен акт. Изводите на тричленния състав на ВАС са материално законосъобразни и не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Поради неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Предвид своевременно и надлежно направените искания за присъждане на разноски от ответниците по касация касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на всеки от тях разноски, представляващи възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулти в касационната инстанция, което с оглед фактическата и правна сложност на спора на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ се определи в минимален размер от по 100 лева за всеки от ответниците.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на Втора колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16004 от 30.12.2020 г., постановено по административно дело № 7477/2020 г. по описа на Върховния административен съд от тричленен състав на седмо отделение на ВАС.
ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на Министерството на правосъдието юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция по делото в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.