РЕШЕНИЕ

1581
София, 08.02.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА ДРАГАНОВА
СТАНИМИРА ДРУМЕВА
при секретар Галина Узунова
и с участието
на прокурора Даниела Божкова
изслуша докладваното
от съдиятаРОСИЦА ДРАГАНОВА
по адм. дело 8437/2020. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Илиев, действащ като ЕТ „Б. Илиев-1973“ срещу решение № 712/27.05.2020 г., постановено по адм. дело № 142/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/311/00601/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8552 от 15.01.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първоинстанционният съд не е ценил в съвкупност всички представени доказателства, а е възпроизвел мотивите на административния орган. Счита, че неправилно съдът е приел, че не е приложим редът по ЗУСЕСИФ, който именно регламентира при кои нарушения се отменя финансовата подкрепа. Излага доводи за наличие на форсмажорни обстоятелства. Претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски.
Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, представляван от адв. Пачаманов, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че неизпълнението на залегналите в бизнес плана финансови показатели съставлява нарушение на договорно задължение на ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план. Претендира присъждане на разноски по списък. В случай, че съдът уважи касационната жалба, моли сторените от ЕТ разноски да бъдат уважени в минимален размер.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Благоевград е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01/311/00601/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8552 от 15.01.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразие на неземеделски дейности” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., т.8.1 във връзка с т.4.12 и т.4.18 от договор № 01/311/00601 от 10.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“, т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., както и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, с който на ЕТ „Б. Илиев-1973“ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 330 640,05 лв., представляващо 100% от предоставена финансова помощ.
Решаващият състав е счел, че актът е издаден при спазване на установената форма за валидност и при съблюдаване на административно-производствените правила. Приел е, че ЗУСЕСИФ е неприложим по аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1 - ПРСР, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Посочил е, че в случая процедурата по Заявлението за подпомагане е проведена изцяло по реда на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., която е издадена от министъра на земеделието и храните на основание § 35, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ.
По аргумент от чл. 27, ал. 5, изр. първо ЗПЗП съдът е приел, че вземането, предмет на установяване, е възникнало въз основа на подзаконов административен акт - нормата на чл. 46 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Посочил е, че чл. 46, ал. 3, т. 1 от Наредбата сочи, че Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях, когато ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредбата, бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В тази връзка е преценил, че по делото не е установено, че тези цели са постигнати. Приел е за безспорно неизпълнението на заложеното в бизнес плана и т.4.12 от договор № 01/311/00601 от 10.10.2014 г., съгласно който ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока на договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата на одобрените разходи, както и на т. 4.18 - ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от пет години. Счел е, че в приложения бизнес-план бенефициерът е посочил, че с изграждането на къща за гости ще се насърчи растежът и ще се създадат нови работни места, както и ще се развие селският туризъм. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка от годините на изпълнение на бизнес плана, като за всяка една от първите три години са заложени приходи от нощувки и допълнителни туристически услуги в посочените в него размери. Мотивирал се е, че от приетите доказателства безспорно се установява, че е налице бездействие от страна на търговеца, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри: за финансовата 2016 г. са реализирани общи приходи от нощувки и услуги в размер на 4 424,97 лв., което представлява 3,1% изпълнение от заложените в одобрения бизнес-план приходи за същия период; за финансовата 2017 г. са реализирани общи приходи от нощувки и услуги в размер на 14 674,03 лв., което представлява 13,71% изпълнение от заложените в одобрения бизнес-план приходи за същия период; за финансовата 2018 г. са констатирани реализирани общи приходи от нощувки и услуги в размер на 15 547,37 лв., което представлява 14,53% изпълнение от заложените в одобрения бизнес-план приходи за същия период. Изпълнението на заложените в бизнес-плана приходи от подпомаганата дейност, изчислено средноаритметично за проверените години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., възлиза на 9,60%. При така изложеното, съдът е приел, че след като приходите от дейността са под 50% от заложените в бизнес-плана такива, то това води до извод за недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата, поради което административният орган правилно е установил нарушение по т. 4.12 от договора, с което е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. второ ДОПК сочи, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, то той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Според чл. 27, ал. 3 ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според ал. 5, изр. първо /в приложимата към датата на издаване АУПДВ - 15.01.2020 г. редакция/, вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП Изпълнителният директор на фонда има правомощието да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, с оглед на което правилно първостепенният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган.
Законосъобразен е и изводът на решаващия състав, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според разпоредбата на ал. 7 от същия законов текст, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. От посочените разпоредби става ясно, че законодателят е въвел разграничение между нарушенията, които водят до издаване на решения за налагане на финансова корекция и нарушенията, които са основание за издаване на АУПДВ. АУПДВ се издава само в случаите, когато не се касае за нарушения, представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, посочени в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а е налице нарушение на задължения на бенефициерите, произтичащи от секторното законодателство.
В разглеждания случай, като основание за вземането се твърди неизпълнение от страна на ЕТ „Б. Илиев-1973“ на одобрения бизнес план по договор № 01/311/00601 от 10.10.2014 г., а именно - неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана. В представения към заявлението за подпомагане бизнес-план самият ЕТ е определил съответните приходи и създаването на нови работни места, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните с чл. 2 от Наредба № 30/2008 г. цели на предоставената финансова помощ. В този бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. От извършените проверки е установено, че изпълнението на заложените в бизнес-плана приходи от подпомаганата дейност, изчислено средноаритметично за проверените години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., възлиза на 9.60 %. Тези данни, касаещи неизпълнението на финансовите показатели на бизнес-плана, съставляват неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ и са основание за налагане на финансова корекция по посочения закон. Издаването на такъв акт, обаче не е въздигнато като законово условие за издаването на АУПДВ. В съдебната практика е налице разногласие кой е приложимият ред, като преобладава виждането, че ако актът е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, то позоваването на ЗУСЕСИФ или на ЗПЗП, при наличие на материалноправните предпоставки за издаването на акта, не би могло да го опорочи до степен да бъде отменен само на това основание.
Като неспазени разпоредби на договор № 01/311/00601 от 10.10.2014 г. в процесния АУПДВ са посочени точка 4.12 и точка 4.18. В първата е регламентирано задължение за ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Точка 4.18 от договора предвижда задължение за ползвателя да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора.
Решението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор с получателя на помощта, като задължителна част от неговото съдържание са и индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта и др. Според т. 4.12 от горепосочения договор, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора в съответствие с одобрения бизнес план, от което следва, че заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата помощ. В този смисъл Решение № 6690/04.06.2020 г. по адм.д. № 13736/2019 г., Решение № 15642/16.12.2020 г., Решение № 15240/10.12.2018 г. по адм.д. № 13050/2017 г. и др.
Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. са регламентирани в цитираната Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Във всички наредби по прилагане на мерки от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. се съдържат изисквания по отношение на бизнес плана, който трябва да доказва „икономическа жизнеспособност“. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г., „проект“ по смисъла на наредбата е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата, кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Член 16 от Наредбата поставя изискване всеки кандидат да представи бизнес план за разнообразяване на дейността по образец (приложение № 3) за период не по-малък от 5 години, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Наредбата, „икономическа жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Във финансовата част на бизнес плана се залагат приходи и разходи по години за целия период на бизнес плана. Видно от приложение № 3, IV. Финансово-икономически статус – приходи и разходи, към чл. 16 от Наредбата, в част IV от образеца на бизнес плана кандидатът е задължен да опише приходната и разходна част от дейността. От съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания органите на Разплащателната агенция извършват преценка на изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност по проектите за финансово подпомагане. От изложеното следва, че след като бизнес-планът е неразделна част от проекта за финансиране и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение на самия проект.
Обосновано и правилно първоинстанционният съд не е приел за доказано и твърдението за наличие на форсмаржорни обстоятелства, като изложените в този смисъл мотиви напълно се споделят от настоящия състав.
Като е достигнал до тези правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 7 003,68 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 712/27.05.2020 г., постановено по адм. дело № 142/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Б. Илиев, действащ като ЕТ „Б. Илиев-1973“, [ЕИК], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 7 003,68 (седем хиляди и три лв. шейсет и осем ст.) лева, представляваща осъществените разноски в касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.