Предишно Р/О: Предишно Р/О, 5849 / 8.5.2018 г.


РЕШЕНИЕ

1944
София, 12.02.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ ПУНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ КУЦАРОВА
ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
АГЛИКА АДАМОВА
ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора Тодор Мерджанов
изслуша докладваното
от съдиятаВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
по адм. дело 7087/2018. Document Link Icon




Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на прокурор при Върховна административна прокуратура срещу Решение № 5849/08.05.2018 г. по адм. 11648/2017 г. по описа на ВАС, осмо отделение.
Твърди се че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209 т 3 от АПК. Съдът неправилно приел, че разпоредбата на чл. 30 ал 1 от ППЗЛОД не представлява принудителна административна мярка. Изтъква доводи по същество и моли да бъде отменено решението на тричленния състав на ВАС и спора да бъде решен по същество като бъде отменена разпоредбата на чл.30, ал. 1 от ППЗЛОД. Претендира и присъждане на разноски.
Ответната по протеста страна Министерски съвет на Република на България, чрез процесуален представител е депозирала становище, в което твърди, че жалбата е неоснователна, а обжалвания съдебен акт правилен и законосъобразен. Изложени са доводи по същество с искане протеста да бъде отхвърлен а оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила.
Министерство на земеделието храните и горите се представлява от юрисконсулт, който намира жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.
Представител на Върховна административна прокуратура счита, че протеста е подаден в срок от надлежна страна, поради което е допустим и основателен по същество. Излага доводи в подкрепа на така формулираното становище.
Производството пред тричленен състав на Върховен административен съд е образувано по протест на прокурор във Върховна административна прокуратура срещу чл. 30, ал .1 от Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча. Твърдяло се е, че текстът въвежда прилагане на принудителна административна мярка, която не е предвидена в акт от по-висока степен, каквото е изискването на чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН, тъй като тази мярка не е уредена в съответен закон - в случая Закона за лова и опазване на дивеча.
С оспорения пред настоящата инстанция акт, тричленен състав на ВАС е отхвърлил протеста като неоснователен. За да постанови решението си съдът е приел, че регламентираните в чл. 30, ал. 1 от ППЗЛОД действия, не представляват по своята същност принудителна административна мярка, нито административно наказание, налагано по реда на ЗАНН, поради което и не са налице нарушения на описаните в протеста разпоредби. Санкцията имала договорен характер и се реализирала при неизпълнение на задължения, визирани в договорите , сключвани между директора на ДГС и съответното ловно сдружение по реда на чл. 36, ал 4 от ЗЛОД във връзка с чл. 29 от ППЗЛОД.
Протестът е депозиран в сроковете по чл. 211 от АПК от страна в първоинстанционното производството, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустим.
По същество е основателен по следните съображения:
Правилникът за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча е приет с ПМС 151/13.06.2001 г. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от същия съществува от приемането му като през 2009 г. е допълнена относно субекта на предложение, а през 2010 г. е изменено наименованието на издателя на заповедта и към момента на депозиране на протеста гласи по следния начин : „при неизпълнение на договорните задължения по чл. 29, ал. 9, директорът на държавното горско стопанство по предложение на комисията по ловно стопанство или на управителния съвет на ловното сдружение по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча със заповед забранява ползването на дивеча в съответния ловно-стопански район за срок до една година“.
По силата на чл. 33 от ЗЛОД, стопанисването на дивеча се осъществява от ДГС, когато не е предоставено чрез конкурс и не е сключен договор за това. С разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от закона, е дадена възможност за пряко договаряне за стопанисване на дивеча с ловни сдружения по чл. 30 ал .1, т.е. на лица по чл. 29 от ЗЛОД - български граждани придобили право на лов, обединени в ловни дружини и то само относно ловно-сторански райони извън тези в дивечовъдни участъци, предоставени чрез конкурс и извън държавните ловни стопанства по чл. 35 от ЗЛОД. След осъществяване на процедура по пряко договаряне, директора на ДГС или съответно на ДЛС сключва с ловно сдружение договор за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча, който договор съдържа съответните клаузи установяващи правата и задълженията на страните. С разпоредбата на чл. 30 от Правилника на закона е представена възможност на директора на ДГС при установяване на неизпълнение на договорните задължения, със заповед да забрани ползването на дивеча в съответния ловностопански район за срок до една година, като ловното сдружение, сключило договора, продължава да полага изрично визираните в чл. 37 от ЗЛОД грижи за дивеча в ловностопанския район. При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че действията, предприемани по силата на чл. 30 ал. 1 от ППЗЛОД от страна на директора на ДГС по своя характер представляват налагане на принудителна административна мярка по смисъла на ЗАНН. Налице е волеизявление на овластен по силата на закона орган, с което се засягат права и законни интереси на ловно – рибарско сдружение – страна по договор, сключен на основание чл. 29 ал. 8 от Правилника. Обстоятелството, че отношенията между отговорния директор и съответното сдружение се уреждат с договор, не изключва възможността на овластения от държавата представител, натоварен с охраната на обществения интерес в сферата на стопанисване и опазване на дивеча да упражни властнически правомощия, като ограничи обхвата на правата на ответната по договора страна. Възможността за налагане на принуда е насочена към защита на важни за държавата природни ресурси, които следва да бъдат под особен контрол и регламентирано разходване. Наличието на описаните обстоятелства, води до необходимост от определянето на забраната, налагана по реда на чл. 30 ал. 1 от ППЗЛОД като индивидуален административен акт по смисъла на АПК, а от там и до извода за характера му на принудителна административна мярка по смисъла на ЗАНН.
Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Тъй като мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на засегнатия правен субект и са свързани с ограничаването на права и налагане на задължения, принудителните административни мерки следва задължително да бъдат нормативно установени. Съобразно чл. 23 от ЗАНН вида им, начина на приложение, органите, които ги налагат и реда за тяхната обжалване следва да се уредят в закон или указ. Първичната уредба на принудителни административни мерки в подзаконов административен акт е недопустима.
Принудителната административна мярка „забрана за ползване на дивеча“ в конкретен ловностопански район е установена в подзаконов нормативен акт – правилник за прилагане на закон, а законова правна норма, която да установява възможността за упражняване на конкретната принуда не съществува.
При така установеното следва да се формулира извод за незаконосъобразност на оспорената от Върховна административна прокуратура норма, а от там и за необходимостта от отмяната и.
Искането за присъждане на разноски, направени в производството от страна на прокуратурата следва да бъде уважено. Представени са доказателства за заплатена сума от 20 лева за публикуване на обявление в ДВ и същата следва да бъде възстановена от органа, издал отменената с насотящото решение разпоредба.
Предвид описаното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Върховен административен съд, пет членен състав на Първа колегия







РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5849/08.05.2018 г. по адм. 11648/2017 г. по описа на Върховен административен съд.
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл. 30 ал. 1 от Правилник за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча, приет с ПМС № 151 от 13.06 2001 год.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 20 /двадесет/ лева, представляваща направени по делото разноски за обявление в Държавен вестник.
Решението е окончателно.