РЕШЕНИЕ

14350
София, 19.11.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ЕМИЛ ДИМИТРОВ
при секретар Михаела Петрова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаЗДРАВКА ШУМЕНСКА
по адм. дело 8476/2020. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение от юрисконсулт Б. Върбанова, в качеството й на процесуален представител на Главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет Т. Точкова, а именно на решение № 3941 от 16.07.2020 г. постановено по адм.дело № 12933 по описа за 2019 г. на Административен съд – София град.
В искането са изложени съображения за наличие на основанието по чл.239, т.5 от АПК, поради което посоченото влязло в сила решение следва да бъде отменено по извънинстанционния ред, уреден в чл.237 и сл. от АПК.
Ответната страна по искането – Н. Неделчев оспорва същото като недопустимо и неоснователно чрез депозирано становище по реда на чл.242, ал.3 от АПК, както и лично в открито съдебно заседание.
Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и наведените доводи в искането, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е процесуално допустимо като подадено в срока по чл.240 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл.238, ал.1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно.
Искането е по повод постановено решение № 3941 от 16.07.2020 г. по адм.дело № 12933 по описа за 2019 г. на Административен съд – София град (АССГ). Същият е бил сезиран с жалба от Н. Неделев срещу решение № 11 от 18.10.2019 г. на Главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет Т. Точкова. С него на лицето е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по искане от заявление вх. № 28682/20.09.2019 г. с вх.рег.№ КОИ-20 от 20.09.2019 г. Проведено е съдебноадминистративно производство, което е по реда на чл.40, ал.1 от Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ и е постановено от административния съд съдебното решение, чиято отмяна сега се иска. Същото на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ не подлежи на касационен съдебен контрол.
В мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но той е материално незаконосъобразен и не съответства на целта на закона. Постановяването на съдебния акт е станало след проведени две открити съдебни заседания на 02.03.2020 г. и на 18.05.2020 г.
По повод на първото съдебно заседание се установява, че Главният инспектор на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС), като ответник по жалбата на Н. Неделчев е бил редовно призован. От протокола, съставен по повод провеждането му се установява, че по делото е постъпила молба от 28.02.2020 г., с приложени писмени доказателства и искане за отлагане на делото, поради невъзможност да се яви процесуален представител на посочения ответник. В молбата (стр.57 от съд.досие) от Ф. Димов, директор на дирекция „ПОВОЧР“ в ИВСС, надлежно упълномощен от Главния инспектор, в това му качество и като служител с юридическо образование е посочено, че се иска отлагане разглеждането на делото за друга дата, на основание чл.139, ал.1 от АПК. Конкретно посочените според молителя обективни съображения са, че гл.експерт Б. Върбанова, процесуален представител по делото е в отпуск поради временна неработоспособност за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст, съгласно представен и приложен към молбата болничен лист № Е 2019 8486865, за времето от 28.02.2020 г. до 02.02.2020 г. (погрешно изписана дата в молбата). От посочения болничен лист (стр.60 от съд.досие) е видно, че лицето е в отпуск до 02.03.2020 г., включително, т.е. 4 работни дни. Второто обяснение за невъзможно явяване на процесуален представител с твърдян характер на обективност е, че гл.експерт – юрисконсулт М. Стоянова е възпрепятствана да се яви в съдебно заседание, понеже е процесуален представител по анд № 377/2019 г. пред Районен съд-Костинброд, насрочено за 02.03.2020 г., 14.00 ч. По това дело тя е процесуален представител на Главния инспектор на ИВСС. Представено е разпореждане на съдията-докладчик по това дело за насрочването му за 21.01.2020 г., 14.00 ч., както и призовка за страната за съдебното заседание на 02.03.2020 г. Страна по това дело е Инспектората на ВСС, като административно наказващ орган, видно от разпореждането и призовката за страна (стр.61-62 от съд.досие). Третата твърдяна обективна невъзможност за явяване на процесуален представител за разглеждане на спора пред АССГ в открито съдебно заседание на 02.03.2020 г. е, че молителят Ф. Димов, в посочените си две качества, както и А. Паскалева, в качеството й на началник-отдел „ПОМД“ при същата дирекция „ПОВОЧР“ в ИВСС, са в платен годишен отпуск. Представени са два броя заповеди № ЧР-93/21.02.2020 г. и № ЧР-116/28.02.2020 г. (стр.67 и 68 от съд.досие) на Главния инспектор на ИВСС, издадени на основание чл.155, чл.156 от КТ. С тях и на двамата служители с юридическо образование се разрешава да ползват по 1 ден платен годишен отпуск на 02.03.3030 г., за която дата е насрочено откритото съдебно заседание по адм.дело № 12933 по описа за 2019 г. Към молбата за отлагане са приложени два броя пълномощни по отношение Ф. Димов и Б. Върбанова.
При постановяване на определението си от откритото съдебно заседание на 02.03.3020 г. съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.139, ал.1 от АПК за отлагане на делото за друга дата, а именно за 16.03.2020 г., 13.00 ч. По искането за отлагане на делото процесуалния представител на жалбоподателя адв.А. Кашъмов е направил възражение.
С разпореждане от 16.03.2020 г. на съдия В. Женаварова, в изпълнение на решение по протокол № 9 на ВСС от извънредно заседание на СК на ВСС, проведено на 15.03.2020 г. и заповед № А3/16.03.2020 г. на председателя на АССГ, са отсрочени всички дела, които са били насрочени за 16.03.2020 г. Конкретно адм.дело № 12933 по описа за 2019 г. на АССГ е било пренасрочено за 18.05.2020 г., 13.30 ч. В разпореждането е записано да се призоват страните, вещите лица и свидетелите.
На 18.05.2020 г., за която дата е било насрочено заседанието, е постъпила молба (стр.73 от съд.досие) от Б. Върбанова, процесуален представител на Главния инспектор на ИВСС отново с искане за отлагане на делото на основание чл.139, ал.1 от АПК. Като причина за това е посочено „възпрепятстване поради разрешен платен годишен отпуск по чл.155, вр. чл.173а, ал.2, т.2 от КТ, който се налага неотложно за ползване като майка на дете на 7-годишна, считано от 18.05.2020 г. до 22.05.2020 г., вкл.“. Молителката е посочила също, че „отпуската се налага, с оглед на извънредната епидемична обстановка страната и потребността за присъствието по време на провежданото онлайн обучение за първи глас, както и с оглед полагането на грижа и задължението по чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето, същото да не остава без надзор“. Приложила е заявление за отпуск, удостоверение за раждане на дете и заповед № ЧР-190/15.05.2020 г. на Главния инспектор на ИВСС за ползване на 5 дни платен годишен отпуск. Тези документи са описани като приложение в молбата.
От протокола за проведеното съдебно заседание от 18.05.2020 г. е видно, че тази молба е докладвана, като адв.А.Кашъмов отново е направил възражение по повод на нея, а съдът с определение изрично е приел, че „по делото има данни и за други процесуални представители на ответната страна, за които не се сочат данни да са възпрепятствани да се явят в съдебно заседание, като такива не се сочат и за представляващия инспектората на ВСС“. В това открито съдебно заседание е даден и ход на делото по съществото му, понеже е приключило съдебното дирене, проведени са съдебните пледоарии и съдът е постановил, че ще постанови решение в законоустановения срок. Дал е възможност на страните да представят в 14-дневен срок писмени защити.
Към делото са депозирани две молби от процесуалния представител Б. Върбанова от 01.06.2020 г. В първата молба се сочи, че процесуалните представители М. Стоянова и А. Паскалева на 18.05.2020 г. (датата на съдебното заседание) са били на работа от разстояние в домашна среда, съобразно утвърден график за работа на място в сградите на ИВСС за периода 18.05.2020 г. до 22.05.2020 г., поради което е било невъзможно своевременно организиране и явяване на друг процесуален представител. Направено е искане за спиране производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Съображенията са, че пред ВАС, пето отделение е висящо касационно производство, а именно по адм.дело № 11393 по описа 2018 г. Предмет на касационен съдебен контрол в него е решение № 4827 от 16.07.2018 г. по адм.дело № 2521 по описа за 2018 г. на АССГ. В последното посочено производство пред административния съд е проведен съдебен контрол на решение № 02/12.02.2018 г. на Главния инспектор на ИВСС, което е постановено във връзка със заявление № ОИ-3/18 от 15.01.2018 г. от Д. Николова по реда на ЗДОИ за предоставяне копие от акта на ИВСС, с който е приключила проверката по т.н. казус „ЦУМ гейт“. Това решение на административния орган е отменено със съдебното решение на АССГ по посоченото производство.
Според молителя, видно от съдържанието на първата молба от 01.06.2020 г., е налице идентичност на въпросите в заявленията за достъп до обществена информация, по повод на които са постановените двете решения на Главния инспектор на ИВСС, предмет на спора. Заявява се също, че производството по адм.дело № 12933 по описа за 2019 г., чието решение е предмет на извънинстанционния контрол, „би обезсмислило неприключеното производство по адм.дело № 2521 по описа за 2018 г. на АССГ, висящо пред ВАС, което е по същия казус, доколкото се касае за предоставяне на една и съща информация“. Иска се отмяна на протоколното определение, с което е постановено приключване на съдебното дирене и е даден ход на делото по същество. Приложени са доказателства по повод това административно дело, а именно заявление на Д.Николова, решение на Главния инспектор на ИВСС, решение на АССГ и определението за спиране производството пред ВАС, пето отделение. Сега с втората молба от 01.06.2020 г. са представени заповед № 3-65 от 13.05.2020 г. на Главния инспектор на ИВСС за въвеждане на смесен решим на работа на място в ИВСС и от разстояние, извън помещенията на ИВСС за периода 14.05.2020 г. до 15.06.2020 г., както и утвърден от него график за работа на място в сградите на ИВСС на служителите от общата администрация в отдел „Правно обслужване и международна дейност“ към дирекция „Правно обслужване, връзки с обществеността и човешките ресурси“ и от специализираната администрация – експерти с юридическо и икономическо образование във връзка с посочената заповед за периода 18.05.2020 г. до 22.05.2020 г. (стр.131 и сл. от съд.досие). За точност следва да се посочи, че този т.н. график, който е представен е ксерокопие, като страниците са затъмнени конкретно за 18.05.2020 г., и от тях се установяват данни само за посочените три служители с юридическо образование Б. Върбанова, А. Паскалева и М. Стоянова. Не са приложени доказателства относно обективната невъзможност да се яви като процесуален представител другият служител с юридическо образование, а именно Ф. Димов.
В настоящото съдебно производство, конкретно в отритото съдебно заседание, процесуален представител не е участвал.
С втората молба от процесуалния представител Б. Върбанова от 01.06.2020 г. се представя и се иска, ако не се уважи първата молба, да се приеме писмена защита в 2 екземпляра.
Представена е и писмена защита от адв. А. Кашъмов.
Съдебно решение № 4878 е постановено на 16.07.2020 г., като в мотивите си съдът е обсъдил и искането за отмяна на хода по съществото на делото, респ. се е произнесъл и по искането за спиране на съдебното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователно. Разглеждането на такова искане, на посоченото от искателя основание предпоставя да е налице влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, това решение да е неблагоприятно за лицето, което прави искането за отмяна и същото да е било лишено от възможността да участва в съдебното производство по постановяване на това решение. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл.239, в случая тези по т.5, от АПК и не е средство за отстраняване на допуснати нарушения от съда или небрежност от страните.
Съгласно цитираната разпоредба влязло в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.
От съдържанието на искането за отмяна се констатира, че искателят се позовава на нарушаване на „процесуалните правила, поради което, като страна по делото е лишена от възможността за участие в производството“, а това е станало „понеже не е могла да отстрани причините затова“. Сочи на нарушаване конкретно на разпоредбата на чл.139, ал.1 от АПК, като прави анализ на депозираните доказателства с молбата за отлагане на делото и конкретно на факта на наложителното ползване на платен годишен отпуск, на основание чл.173а, т.2 от КТ (ДВ, бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Изразява несъгласие с протоколното определение от 18.05.2020 г., с което молбата за отлагане на делото не е уважена. Посочва неправилно приетото от съда, че с писмената защита са депозирани доказателства за пречка за явяване в съдебното заседание на посочената дата по отношение на А. Паскалева и М. Стоянова. Тези доказателства са представени с първата молба от 01.06.2020 г. Налице е нарушаване и на чл.139, ал.2 от АПК, понеже от данните по делото се установява, че е налице разлика в основанието за отлагане на делото по повод на първото открито съдебно заседание (02.03.2020 г.) и искането по повод на второто съдебно заседание (18.05.2020 г.). Обосновава искането за отмяна на хода на делото по съществото на спора с необходимостта за представяне на относими към спора доказателства, като се позовава на лишаване „от възможността като страна да организира в пълна степен защитата си“.
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл.139, ал.1 от АПК не се явява нарушена от административния съд при постановяване на определението за даване ход на съдебното производство в открито съдебно заседание на 18.05.2020 г., поради което процесуалните права на искателя като ответник в обсъжданото съдебноадминистративно производство не са нарушени. По делото не се оспорва, а е прието и от съда, че юрисконсулт Б. Върбанова е възпрепятствана да се яви по посочените в молбата й за отлагането причини. Административният съд изрично е посочил, че административният орган, а именно Главният инспектор на ИВСС не е ангажирала доказателства за невъзможност да участва в съдебното заседание, както и на негов процесуален представител. От цитираните по-горе писмени доказателства се констатира, че в ИВСС работят служители с юридическо образование, които могат да осъществят процесуално представителство, съгласно чл.32, т.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. В молбата от 18.05.2020 г. юрисконсулт Б. Върбанова се позовава на чл.139, ал.1 от АПК и иска отлагане на делото, като не заявява искания за ангажиране на доказателства или предявяване на доказателствени искания. Същата прави искане за спиране на производството с първата молба от 01.06.2020 г., която е депозирана след датата на последното съдебно заседание, в което съдът е постановил, че ще се произнесе с решение в срок. Действително няма процесуална пречка за отправяне на такова искане, но ако ответникът е имал виждане за развитие на съдебното производство по начин, по който ефективно да реализира правото си на защита, е щял да направи това с молбата за отлагане на делото от 18.05.2020 г. Следва да се посочи, че доказателства за останалите процесуални представители, а именно посочените две служителки с юридическо образование и за организацията на работа в ИВСС в извънредна епидемиологична обстановка са представени след тази дата, а именно на 01.06.2020 г. Също така не са ангажирани своевременно доказателства за невъзможност да се осъществи процесуално представителство по обективни причини по отношение на Ф. Димов, също служител с юридическо образование. Представените със същата молба заповед и график за работа, както бе посочено по-горе, са със затъмнени страници и не може да се направи преглед на данните по отношение на други служители в ИВСС и да се обоснове извод за обективна невъзможност да се организира защитата в обсъжданото съдебноадминистративно производство. Следва да се приеме, че не е налице такава невъзможност, като същата е била преодолима, респ. правото на защита на ответника в производството не е ограничено или изцяло погасено по вина на съдебния състав.
По повод на твърдението за нарушаване и на чл.139, ал.2 от АПК, то следва да се посочи, че и за двете съдебни заседания процесуалният представител на Главния инспектор на ИВСС се е позовал на ползване на платен отпуск, т.е. невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Дали има идентичност в основанията за отлагане на делото поради различност на двете хипотези, а именно поради временна неработоспособност на служителя за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст и поради ползване на платен годишен отпуск при обявено извънредно положение или при епидемична обстановка, поради това, че е майка на дете до 12-годишна възраст, то тази преценка се явява безпредмета. И това е така с оглед процесуалното поведение на ответника в съдебното производство, преценката за което се основава на фактите по делото и събраните доказателства, а именно налице е злоупотреба с право. Според тях и за двете посочени дати всички процесуални представители на административния орган са били в невъзможност на изпълняват задълженията си, което води до невъзможност за осъществяване на процесуално представителство по конкретното, сега обсъждано съдебноадминистративно производство.
По повод на последния довод в искането за отмяна относно постановяване на отказ да се отмени определението и даване ход по същество на делото и произнасяне по искането за спиране на съдебното производство, обосноваващ нарушаване на правото на защита, следва да се посочи, че няма процесуална забрана съдът да постанови актовете си по повод на исканията, които те са с характер на определения, и да направи това с крайния си съдебен акт, след като е изложил подробни и обосновани съображения затова.
Искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение следва да бъде отхвърлено като неоснователно, понеже не се явява реализиран състава на чл.239, т.5 от АПК.
При този изход от делото съдебни разноски не се дължат, понеже не е искано тяхното присъждане от страните.
Съобразно изложеното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение


РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ искането на юрисконсулт Б. Върбанова, в качеството й на процесуален представител на Главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет Т. Точкова за отмяна на влязло в сила решение № 3941 от 16.07.2020 г. по адм.дело № 12933 по описа за 2019 г. на Административен съд – София град, на основание чл.239, т.5 от АПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.