Предишно Р/О: Предишно Р/О, 938 / 21.1.2020 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

6416
София, 29.05.2020

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
МАРТИН АВРАМОВ
ЮЛИЯ РАЕВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаДОНКА ЧАКЪРОВА
по адм. дело 4209/2020. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на М. Петров, И. Болгурова, А. Ангелов и Л. Голакова против определение № 938/21.01.2020 г., постановено по адм.д. 14812/2019 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата им против решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по т. 59 по протокол № 28/21.11.2019 г. и приетите с това решение изменения в чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (Правила/Правилата). В частната жалба се иска да бъде отменено атакуваното определение и да бъде върнато делото за продължаване на производството по делото. В подкрепа на искането си частните жалбоподатели излагат доводи против всяко едно от съображенията на тричленния съдебен състав на Върховния административен съд, обусловили правния извод за недопустимост на оспорването им. Не претендират разноски.
Ответникът Висшият съдебен съвет (ВСС) оспорва частната жалба по съображения в писмено възражение като навежда доводи за нередовност, недопустимост и неоснователност на частната жалба. Претендира разноски в това производство.
Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
М. Петров, И. Болгурова, А. Ангелов и Л. Голакова са съдии от Софийски районен съд и Софийски градски съд, което е прието за установено от първата инстанция въз основа на събраните по делото доказателства. По аргумент от чл. 162, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) следва да се приеме, че частните жалбоподатели са придобили юридическа правоспособност преди назначаването им за съдии и на основание чл. 212, ал. 2 от АПК, приложим съгласно чл. 236 от АПК, частната жалба е редовна и без да е приподписана от адвокат, а възражението в обратния смисъл се явява неоснователно.
Възражението за недопустимост на частната жалба не е подробно обосновано, но с оглед обстоятелството, че съдът е сезиран в срока по чл. 230 от АПК от страни по делото пред първата инстанция, трябва да се приеме, че е и това възражение е неоснователно.
С обжалваната част от определение № 938/21.01.2020 г., постановено по адм.д. 14812/2019 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, е оставена без разглеждане жалбата на М. Петров, И. Болгурова, А. Ангелов и Л. Голакова против решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по т. 59 по протокол № 28/21.11.2019 г. и приетите с това решение изменения в чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правилата и е прекратено производството по делото. Тричленният състав е приел, че оспореният акт не е подлежи на съдебен контрол, защото не представлява подзаконов нормативен административен акт и не носи белезите на общ административен акт, а представлява акт по чл. 13 от АПК.
Така постановеното определение е действително, допустимо и правилно.
Оспореното определение е постановено в съответствие с процесуалните закони и трайната непротиворечива практика на Върховния административен съд по сходни казуси, която с оглед задължението на Върховния административен съд по чл. 125 от Конституцията на Република България за еднакво прилагане на законите, трябва да бъде споделена.
Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са по право негови членове (чл. 130 от Конституцията на Република България) и представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта й, определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване и е постоянно действащ орган (чл. 16 от ЗСВ). При така очертаните характеристики и правомощия на ВСС при осъществяване на своята дейност трябва да се съобразява с основните принципи, установени в Глава Втора на АПК, включително и своевременно да огласява публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му.
На основание чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ Пленумът на ВСС определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. При упражняване на това свое правомощие ВСС се съобразява с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Наредба/Наредбата) видно от §1 от допълнителните и заключителните разпоредби на Правилата, установяващи приемането им на основание чл. 13 от Наредбата. Според чл. 13 от Наредбата с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: 1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период; 2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата; 4. други. С договорите и вътрешните правила по ал. 1 се определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения. При анализ на тези норми се налага извод, че оспорената пред тричленния съдебен състав на Върховния административен съд разпоредба на чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правилата е част от вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт за системата. Правилата посочват случаите, в които възниква правна възможност за получаване на допълнителни възнаграждения и алгоритъм, който трябва да бъде следван от административните ръководители по чл. 7 от Правилата при определяне на размера на допълнителни трудови резултати за постигнати резултати. Следователно тези Правила създават задължения за органи, избрани от ВСС и с тях не се засягат пряко права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, включително и на частните жалбоподатели.
Тези съображения са в подкрепа на основния правен извод, направен в обжалваното определение, че Правилата не са подлежащ на оспорване акт и пряко въздействие върху правната сфера на жалбоподателите би оказал евентуално индивидуалния акт/бездействие на техния административен ръководител спрямо тяхното лично допълнително трудово възнаграждение. Настоящият съдебен състав споделя изцяло при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, приложим на основание чл. 236 от АПК и всички останали изключително подробно обосновани мотиви на първата инстанция относно правната характеристика на Правилата, която изключва определянето им като общ административен акт и като подзаконов нормативен акт, респективно съдебния контрол спрямо тях по Раздел II и Раздел III от Глава Десета на АПК.
Действително, както се твърди в частната жалба, съдебният контрол за законосъобразност се разпростира и спрямо административни актове, издадени при условията на оперативна самостоятелност, но за да бъде осъществен този контрол е необходимо съдът да е сезиран с процесуално допустимо оспорване на подлежащ на оспорване акт, което в случая правилно е установено от тричленният съдебен състав, че не е налице. Оспорването е насочено против неподлежащ на обжалване акт, поради което правилно и законосъобразно жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено – чл. 159, т. 1 от АПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира частната жалба за неоснователна, а оспореното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 120 лв.
По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 938/21.01.2020 г., постановено по адм.д. 14812/2019 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М. Петров, съд.адрес: гр. София, бул. „Ген.М.Д.Скобелев“ № 23, Софийски районен съд, И. Болгурова, съд.адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“, № 34, Софийски районен съд, А. Ангелов и Л. Голакова с общ съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Софийски градски съд да заплатят на Висшия съдебен съвет, гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 12 сумата 120 (сто и двадесет) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.