Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Административно-процесуалния кодекс, № 354-01-63, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 10.10.2013 г.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Зинаида Златанова, министър на правосъдието и заместник-министър председател; от Върховния административен съд – Боян Магдалинчев, заместник председател на ВАС, Васил Чобанов, отдел „Протокол”; от Административен съд София-град – Радостин Радков, председател.
Предс. Христо Бисеров:
В нашето заседание по тази точка ще участват г-н Магдалинчев, заместник-председател на Върховния административен съд и г-н Радков, председател на Административния съд София-град.
Отправили сме покани до Висшия съдебен свет и до Министерството на правосъдието за участие. Ако не се включат, няма пречка да ги изслушаме допълнително. Така че, няма да минем без това.
Аз като един от вносителите ще представя накратко мотивите за законопроекта.
Припомням ви, че когато изслушвахме председателят на ВАС по докладите за 2011 г. и 2012 г. тази тема беше отворена и проведохме разисквания и г-н Колев изрази отвореност по темата от името на институцията, което на нас ни даде допълнителна убеденост да пристъпим към законодателна инициатива.
Вие си спомняте, понеже някои от вас бяха членове на Правната комисия тогава, а и като практикуващи правници знаете, че преди 6 години, когато бяха въведени административните съдилища идеята беше, че освен всичко друго, достъпът до правосъдие ще бъде гарантиран. Ако се върнем малко назад във времето, тогава идеята беше да има няколко такива в цялата страна. Но в крайна сметка поради принципа за достъп до правосъдие се реши съдилищата да бъдат 28. Практиката обаче показва, че в голяма част от случаите, следствие от незаконосъобразни правни и фактически действия и бездействия на администрацията гражданите са затруднени да защитават правата си. Биват принуждавани да водят делата си в Софийския съд, което при положение, че съответният административен орган има регионална структура, по наше виждане се оказва, че се измества справедливостта в разпределението и тежестта при воденето на делата.
Законопроектът предлага да не се променя изцяло принципът за местната подсъдност и делото се води по местонахождение на органа, чиито акт се атакува. Но онези централни органи, които имат регионални структури, биха могли да защитават своите актове в съда, където е адресната регистрация на жалбоподателя. По този начин се гарантира, както на органа лесен достъп до съда, така и на жалбоподателя.
Това са накратко мотивите на законопроекта.
Съзнаваме, че това е важна стъпка и искаме да бъде обсъдена наистина професионално. Защото в крайна сметка освен този проблем, съществуват и други съпътстващи проблеми, като проблема за натовареността на Софийския съд, проблема за недостатъчната натовареност на административните съдилища по региони. Идеята на вносителите е да проведем сериозно обсъждане, като правници, за да намерим решения, които са полезни за всички.
Общо взето това е от мое име. Ако някой друг от вносителите желае нещо да допълни, моля заповядайте. Но по-скоро в рамките на обсъждането могат да вземат думата. Или може би първо да чуем гостите, които сме поканили, или вие искате да вземете думата. Както решите.
Имаме съдебна практика. Но бих искал да ви ангажирам в една дискусия, която да бъде съвсем изчистена от политическата конюнктура. Просто по такива закони не трябва да има подобни неща.
Мая Манолова:
Според мен, това е един безспорен законопроект. Най-малкото защото и в предния парламент в друга политическа конфигурация юристите от Правната комисия бяхме единни затова, че такава стъпка трябва да бъде предприета. Защото реално съществуват два проблема: единият е с достъпа на гражданите до правосъдие, защото в Административно-процесуалния кодекс ние максимално разширихме актовете, които подлежат на съдебен контрол, включително с възможности за атакуване на действие и бездействие на администрацията и т.н. Но от друга страна, поради правилата на местната подсъдност, а и на родовата подсъдност, се оказа така, че една голяма част от гражданите не могат да си го позволяват поради финансови проблеми, свързани не само с транспорта, но и с ангажиране на адвокат и редица други действия, които са свързани по едно административно дело.
Така че това е необходимо, защото реално ще премести местната подсъдност от Административен съд - град София, към съответните регионални административни съдилища.
От друга страна, проблемът с натовареността със съдилищата и особено на съдиите е един от актуалните проблеми, които са на дневен ред при заявената съдебна реформа. Това е актуална тема и водеща и за Висшия съдебен съвет, и изобщо за магистратите.
Така че, според мен, очевидно там, където са необходими конкретни законодателни стъпки, да бъдат направени, за да се разтоварят едни пренатоварени съдилища за сметка на други, които имат много по-малък обем от дела. Впрочем, това може да се види всяка година от ежегодните доклади за дейността на административните съдилища, където с числа ясно е показано каква е натовареността на съдиите в Административен съд-София, и съответно другите съдилища.
Аз не мисля, че има някакви причини, но всъщност колегите от ГЕРБ ще си кажат, но в предния парламент, когато беше тяхна инициативата поради конюнктурата, ние подкрепяхме такова законодателно предложение. Щяхме да го подкрепим и да го гласуваме в зала. По това юристите от всички парламентарни групи имаха ангажимент да убедят и парламентарните си групи.
В момента даже правим една по-мека стъпка, една по-безспорна даже, защото изключваме от този обхват данъчните дела, около които има много съмнения за различни интереси. Те изобщо са извадени от тази законодателна инициатива, така че интерпретации, че някой прави нещо по някакви други съображения, също са изключени изначално.
Според мен, сме изчистили текстовете максимално и за всеки здравомислещ човек е ясно, че този законопроект трябва да бъде подкрепен.
На мен ми се иска евентуално в процедурата между първо и второ гласуване, да обсъдим и един друг въпрос. Радвам се, че тук има представител на Върховния административен съд. Хубаво, ние ще разтоварим Административен съд-град София, което трябва да го направим, но проблемът със свръх натовареността на Върховния административен съд. Защото, ако гледаме числата, там също е страшно – какъв обем дела гледат административните съдии. Ние в България се гордеем, че имаме едно модерно административно правосъдие, модерни административни съдилища, но като погледнем по колко дела, каква е натовареността на един съдия, тогава въпросът как тези хора могат ефективно да си вършат работата веднага възниква. И тези от нас, които са свързани по някакъв начин със съдебната система, много добре знаят как става – работят събота и неделя, сутрин, обед, вечер и на празник и в делник, защото не е нормално такъв обем дела да минават през тях. В момента не нося последните доклади, но те наистина са потресаващи – как по 200-300 дела решават за една календарна година, включително и съдиите от Върховния административен съд.
Така че, ако има разбиране и подкрепа за този законопроект на първо гласуване, би могло да се мисли евентуално административният съд, ако правим заедно предложения между първо и второ гласуване, да направим и следващата крачка, за да разтоварим в рамките на това, което допуска Конституцията, разтоварване на Върховния административен съд, като съд, който гледа първоинстанционни дела.
От друга страна, да не се връщаме към другия дебат, но работата на един върховен съд е най-малкото да гледа дела като първа инстанция, което е един парадокс в нашето административно правораздаване.
С това изложение искам да кажа, че аз ще подкрепя законопроекта. Аз съм един от вносителите. Ще направя всичко възможно чрез дебата в пленарна зала да направим този законопроект един от безспорните за 42-то Народно събрание.
Емил Радев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Заместник-председател на Върховния административен съд,
Уважаеми г-н Председател на Административния съд София-град,
Уважаеми колеги,
Аз мисля, че този законопроект е крачка напред.
На първо място, що се касае до улесняване на достъпа на гражданите до правосъдие, това наистина ще улесни достъпа до правосъдие на българските граждани. Наистина проблемите с пътуването до столицата от отдалечените краища на страната е проблем за самите граждани, особено в годините на финансова криза.
Друг проблем, който ще се реши частично, е с огромната натовареност на Административния съд София-град. За мен този съд е най-натовареният в страната, може би след Софийски район съд.
Така че тази крачка наистина ще разтовари, макар и не толкова значително, защото все пак подсъдността при този съд пак ще е доста голяма. От друга гледна точка, малките административни съдилища наистина ще имат по-голяма натовареност, така че поне малко балансът да бъде изравнен.
От друга гледна точка наистина този законопроект е много умерен, защото след като видим след една година как ще се отрази това в следващия доклад на натовареността, вече може да се мисли и за други крачки напред.
Аз смятам, че системата може наистина да се тества по този начин безболезнено. За съжаление, няма представители на Висшия съдебен съвет, защото те имат представа за натовареността и горе-долу биха дали някаква статистика как би се отразило това. Но така или иначе няма да се отрази по начин, който да създаде сътресения в административните съдилища.
Между първо и второ четене може би трябва да дадем легална дефиниция на „териториална структура”, за да няма спор оттам нататък по прилагането на законопроекта дали дадена институция има териториална структура. Примерно, ако се окаже, че в тази териториална структура има само пазач и домакин, така че е хубаво тук да помислим за даване на легална дефиниция, за да улесним съвсем прилагането на този законопроект, който се надявам, че ще стане закон.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги от Административния съд,
Ще подкрепим законопроекта. Няма да се спирам на това, което казаха говорившите преди мен. Изцяло съм съгласен с това, което беше изнесено. Тази тема и миналата, и по-миналата година я обсъждахме. Да, първа стъпка е, но да видим как ще действа преди да преминем към следващата стъпка. Само, може би, трябва да помислим, давайки легални определения, дали веднага да влезе този закон в сила, защото може да се окаже, че някои териториални структури ще бъдат затруднени или централните ведомства с процесуалното представителство. Може да се помисли и евентуално от 1 януари да влезе в сила, за да имаме възможността за преценка на тези ведомства да си осигурят процесуално представителство, за да няма и това затруднение, примерно, от София до Силистра да пътува и ако има три дела в Кърджали и още един град. Но мисля, че това е технически проблем, който бихме могли да го решим, за да имат готовност ведомствата.
Ще подкрепим законопроекта. Благодаря.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Да чуем и гостите. Заповядайте, г-н Радков.
Радостин Радков:
Институцията, която представлявам, на свое общо събрание на съдиите подкрепи изцяло тази инициатива. По наши разчети и анализи между 5 до 10%, ако стане факт този проект, ако стане закон ще се разтовари Административен съд София-град, което на фона на 15 хиляди дела за миналата година не е кой знае каква голяма цифра, но ще бъде глътка въздух за колегите. Това е първо в личен план за съдиите в този съд.
За мен много по-важно е това, на което акцентира и г-н Радев, а именно социалният ефект от тази промяна.
И, разбира се, от втората, която все още не е предмет на обсъждане, в Закона за здравето. Ужасно е да се гледат хора, които са с различна степен на увреждания, изключително тежко здравословно състояние да идват от различни краища на България да търсят правосъдие на място толкова отдалечено, при положение, че биха могли да го получат в областните центрове, там където живеят.
Същото важи и за чл. 133, ал. 1. Не са много държавните администрации, които имат териториални структури. Това обсъждахме преди малко с колегата Магдалинчев и точно затова ефектът няма да бъде чак толкова голям, но като първа стъпка е добре. Около 1000-1200, 1300 дела ще се пръснат в регионалните административни съдилища. Това е третият пункт, който не е без значение, защото ще се осмисли в някаква степен и тяхното съществуване. Знаете, че през годините течаха дебати за смисъла на съществуването – дали да не се намалят, примерно, до 6 и т.н. – да вървят с апелативните райони. Това би било добре за колегите, защото при средна натовареност за миналата година в Административен съд София-град 48 дела на месец на съдия, сравнимо с 6, 8 или 10 дела в регионалните съдилища, сами може да си представите каква огромна разлика в пъти е това. И тя вече минава физическите възможности, а оттам започваме и в качеството на правораздаването да изоставаме. Колегите нямат време да вървят в крак с европейските норми, нямат време да ходят на квалификации, на обучение, защото времето им изцяло е отдадено в писане. Да не говорим колко колеги от Административен съд София-град вече имат здравословни проблеми, които са изцяло потвърдено следствие на претоварването.
Така че, с много голямо въодушевление подкрепяме този проект. Надяваме се да пристъпите и към следващи подобни крачки, защото административното правораздаване се оказа една много модерна и много напредничава крачка за нашата държава.
В този смисъл ще ви моля да помислите и по ал. 2 на чл. 133. Тук съм подготвил едно кратко предложение на вашето внимание, което ще помоля техническият сътрудник да ви го предостави. Защото може би не сте обърнали достатъчно внимание на ал. 2, но тя е свързана с ал. 1 и някак си синхронът между двете алинеи след евентуалната промяна се губи, губи се логиката.
Отделно от това, ако ал. 2 остане в сегашната си редакция, тя е в колизия с чл. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Аз мисля, че това, което ви предлагам в никакъв случай не е кардинална промяна, защото и досега ал. 2 дава избор на местната подсъдност, но ще бъде в синхрон с вашето предложение за ал. 1. Затова с колегите от АССГ сме се постарали съвсем синтезирани наши мотиви да ви представим. Разбира се, те подлежат на коментар, но доколкото съм запознат с кухнята на създаването на законите, мисля, че няма пречка ако възприемете нашите съображения, да се отиде и още една малка стъпка напред. Защото исковите производства във връзка с причинени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи нарастват с всяка изминала година. Такава е тенденцията. Ние имаме огромен брой дела искови и именно затова на вашето внимание предлагам да помислите и по ал. 2 на чл. 133 от АПК.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Христо Бисеров:
Благодаря. Г-н Магдалинчев, заповядайте.
Боян Магдалинчев:
Благодаря, г-н Бисеров.
Уважаеми дами и господа народни представители,
От името на Върховния административен съд заявявам, че подкрепяме изцяло предложеното от вносителите изменение в разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс.
Само ще припомня накратко, че една голяма част от вас народните представители тук бяха и през 2006 г., когато се приемаше Административно-процесуалния кодекс. Тогава бяха много сериозни дебатите по чл. 133. Но очевидно времето наложи някои неща, времето показа, че трябва да има известно отстъпление от този принцип за местната подсъдност. Предлаганото разрешение е разумно с оглед огромната работа, която минава през Административния съд София-град. Имах възможността да присъствам на отчетното събрание на Административния съд София-град, на което се констатираха просто зашеметяващи цифри. 48 дела месечно на съдия-докладчик е изключително висока цифра. Няма да ви убеждавам, че при този обем работа качеството на работата неизбежно спада. Когато делата са повече от работните дни в седмицата и то няколко пъти, представете си, че един нормален човешки мозък може да работи до известно време, след което неизбежно ще отказва.
Затова подкрепяме изцяло предложеното от вас изменение в разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК.
Искам да изразя своето убеждение, че това е първа крачка към по-сериозни промени, които очевидно се налагат. Изцяло споделям изложеното от г-жа Манолова за последващи промени в АПК, които да доведат и до промяна в подсъдността на делата и пред Върховния административен съд. Действително, когато дойде този момент, бихме могли спокойно да го обсъждаме. Ние имаме една работна група във Върховния административен съд, съзнавайки че нямаме законодателна инициатива, но изработихме един проект, който бихме могли да го представим на вниманието на народните представители, когато вие прецените и решите, че може да бъде включено. Защото действително нуждата от законодателни промени са повече от наложителни.
Върховният административен съд по Конституция има съвсем различни функции. Знаем, че при нас около 35% от работата е първоинстанционни съдебни производства във Върховния административен съд - нещо, което е много рядко срещано явление в другите върховни съдилища, както в рамките на Европейския съюз, така и извън него. Обемът работа като първа инстанция е нетипичен за върховните съдилища. Няма какво да го крием, трябва да си кажем истината.
От друга страна, с така предлаганите промени тук и сега искам да посоча, че действително би се уплътнила със съдържание работата и на административните съдилища и ако се направи и следваща крачка в тази посока. Знаем колко бяха сериозни споровете едно време по създаването на административните съдилища. Тогава, според мен, се взе едно мъдро решение със създаването на 28 административни съдилища в страната. Сега вече постепенно и с оглед целите и това, което каза г-н Радков и това, което се сподели от народните представители и за да се доближи още повече правосъдието до гражданите по места, може би трябва да се направят и следващи стъпки за прехвърляне на споровете за промяна на местната подсъдност и в други случаи, за да стигнат по-близо до хората, до гражданите.
Подкрепям вашата идея горещо и като цяло се споделя от колегите във Върховния административен съд. Имаме готовност за съвместна работа, ако прецените, за други промени. Благодаря ви.
Филип Попов:
Аз също считам, че този законопроект е една крачка към правовия облик на България. Считам, че чрез него ще бъде осигурен по-облекчен, по-лесен достъп на гражданите до правосъдие, което от своя страна ще издигне авторитета на съдебната система. Защото за тези 5 или 10% човешки съдби правни казуси балансираното разпределение на административните дела считам, че ще доведе до едни по-качествени съдебни актове, особено що се касае до малките административни съдилища, които в крайна сметка всички знаем, че практиката е тази, която учи, а пък тези съдебни актове ще бъдат 99% от случаите и пред върховните административни съдии. И когато пред върховните съдии има едни мотивирани решения от съответните компетентни административни съдилища, считам, че работата на върховния съд ще бъде значително облекчена.
В тези производства се касае за актове на държавната администрация, която има своите властнически правомощия, като при това положение считам, че действително следва да се даде едно по-благоприятно положение на тези правни субекти, които не притежават такива властнически правомощия. Затова аз ще подкрепя този законопроект. Действително той е първата крачка.
Съгласен съм и с така представените предложения. Може би и в ДОПК последваща промяна трябва да има. Но както се каза, стъпка по стъпка да вървим напред. Аз съм и един от вносителите и ще подкрепя този законопроект. Благодаря.
Хамид Хамид:
Аз искам да попитам представителите на Върховния административен съд и на Административния съд София-град от чисто организационен и технически характер какви проблеми би създала промяната. Очаквате ли проблеми от организационен характер?
Тази промяна би ли наложила командироване, прехвърляне на бройки и т.н. по регионалните структури на регионалните съдилища. Защото в много райони има сериозен дисбаланс в бройките и в щатовете. Мога да ви посоча като примери Бургаския административен съд и Варненския административен съд. Във Варна са три пъти повече съдиите, отколкото в Бургас.
Боян Магдалинчев:
Едва ли би предизвикала някакви организационни проблеми предвижданата промяна в АПК. С оглед по-малкия обем работа в някои административни съдилища в последно време Висшият съдебен съвет на няколко пъти приема решения, с които по една или друга причина намалява числеността на по-малките административни съдилища и някои от тях са стигнали до санитарен минимум – 3-4 човека. Но на този етап с оглед обема от работа, която се очертава да се промени, това едва ли би създало някакъв по-сериозен проблем. Но за в бъдеще, когато очевидно има някаква нагласа и дай Боже да се случи това нещо – да се направят и други промени, трябва да се помисли и в тази посока.
Радостин Радков:
Примерно, има съдилища, които изначално, при конституирането им през 2007 г. така са задали информацията за своята натовареност, че тогава са им отпуснати повече щатни бройки от това, което им е било необходимо. Веднага от конкурсите са били назначени хора. А знаете, че няма как назначен съдия доброзорно да се прехвърли от един съд в друг. Преди няколко месеца Висшият съдебен съвет даде такава възможност на всички желаещи административни съдии от регионални съдилища, които по някаква причина желаят да работят в Административния съд – София-град, да го направят като се преместят едновременно с щата, който заемат. По този начин се увеличава щатът на Административния съд – София-град, директно със съдията, който го е заемал в съответния регионален административен съд. Резултатът е четири човека от цялата страна, които пожелаха да направят това нещо. През миналата година имаше конкурс. Ще ви дам само като пример, за да разберете как се възприема от административните съдии работата в Административния съд – София-град. Имаше конкурс при който един от спечелилите колеги да работи в АССГ беше от Варненския административен съд. Колежката дойде командирована за един месец преди да й влезе в сила обжалването пред ВАС на конкурса, след което се върна във Варна. Думите й към мен бяха: „Не мога да си причиня това нещо.” И не встъпи в длъжност, независимо, че беше спечелила конкурса, и се върна във Варненския административен съд.
Димитър Лазаров:
Аз мисля, че дори и да се увеличат делата, защото сега, променяйки подсъдността, даваме възможност на гражданите да се обръщат към съда и може би ще се увеличат, но надали ще е чувствително. След една година, когато започнем да отчитаме, защото наистина от единия край на България на първа инстанция човек да се яви в София, донякъде затруднява правосъдието, но това е целта на тази промяна, гражданите да са облекчени в достъпа до правосъдие. Увеличението на делата не би затруднило на първо време разглеждането и мисля, че в отчета, който догодина ще гледаме, това е добре да застъпи Върховният административен съд – има или няма динамика, и евентуално по групи дела.
Предс. Христо Бисеров:
Считам ли, че без възражения приемаме положително становище на първо гласуване по законопроекта за изменение на Административно-процесуалния кодекс, № 354-01-63, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 10.10.2013 г. (Да.) Благодаря. Приемаме го. С това изчерпахме точката. |