|
С решение от 04.10.2017г., постановено по административно дело № 193/2017г. по описа на съда, е уважен протеста на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, насочен срещу чл. 20, ал. 2, т. 2 от Наредбата за рекламната и информационната дейност в Община Смядово. В протеста са изложени доводи за незаконосъобразност на разпоредбата поради противоречието `и с нормативен закон от по-висока степен, а именно чл. 3, ал. 3 и чл. 23 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/. Съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от наредбата, Комисията по рекламна дейност може да откаже разполагането на рекламни, информационни и монументално – декоративни елементи в случаите, когато заявителят е нарушавал системно или грубо изискванията на тази наредба, или сключените с общината договори при или по повод разполагането на други рекламни, информационни и монументално – декоративни елементи. Именно така въведеното правило прокурорът намира за противоречащо на закона, тъй като в подзаконовия нормативен акт липсва конкретизация за системност или грубо нарушаване на изискванията на наредбата, при което се дава възможност на общинската администрация да преценява сама за всеки конкретен случай налагане на ограничителните мерки без ясни критерии, а това противоречи на чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД, който въвежда задължение за административния орган да налага ограничения и тежести на стопанските субекти, които са съобразени с постигане целите на закон. Мерките, които административният орган може да предприеме са изброени в чл. 23, ал. 1 от ЗОАРАКСД, а съобразно правилото на чл. 23, ал. 2 от закона те се определят единствено със закон, поради което определените в общинската наредба се явяват незаконосъобразни.
За да уважи искането за отмяна, съдът е приел, че оспорената разпоредба противоречи на материалния закон, тъй като с оспорения текст от наредбата е въведено неравенство на стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на кръга от лица, имащи право да поставят рекламни съоръжения, като е въведена административна пречка за тези от тях, които според органа на местното самоуправление са извършили системно или грубо нарушение на наредбата или сключените с Общината договори, доколкото в акта на общинския съвет не е дефинирано какво се приема за „системно“ и какво за „грубо нарушение“ на наредбата или на сключените с общината договори. Въведеното ограничение според съда не е съобразено и с чл. 23 от ЗОАРАКСД, при което надхвърля и обществено оправданите граници, и не би насърчило стопанската дейност на територията на Община Смядово. Съдът е счел още, че създадената неяснота не съответства и на изискванията на чл. 6 от ЗОАРАКСД, който налага публично оповестяване на следваната политика и създадената практика при прилагането на нормативните актове, свързани с административното регулиране на стопанската дейност. Поради това съдът е възприел оспорения текст за противоречащ на Закона за ограничаване на административното регулиране и административен контрол върху стопанската дейност, който се явява нормативен акт от по-висок ранг и с когото текстът от наредбата е следвало да бъде съобразен.
С оглед на изложените съображения съдът е отменил като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 2 от Наредбата за рекламната и информационната дейност в Община Смядово.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|