АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН ПРЕКРАТИ ДЕЛОТО ПО ЖАЛБА НА КМЕТА НА ОБЩИНА ПЛЕВЕН СРЕЩУ РЕШЕНИЕ НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - ПЛЕВЕН ОТНОСНО КОНКУРС ЗА ИЗБОР НА УПРАВИТЕЛ НА „ДКЦ ІІІ – ПЛЕВЕН“ ЕООД

С Определението по делото подадената жалба е оставена без разглеждане, като недопустима. Съдията – докладчик по делото е приел за установено, че жалбата, подадена в хипотезата на чл.45, ал.8 от ЗМСМА, е редовна, но е недопустима за разглеждане по същество, като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване по реда на АПК. Съображенията за това са следните:
Оспореното решение е взето на основание чл.21, ал.1, т.9 от ЗМСМА, съгласно който в правомощията на общинските съвети като органи на местно самоуправление е приемането на решения за създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество и избирането на представителите на общината в техните органи.
В конкретния случай се касае до отказ на Общински съвет – Плевен да утвърди протокола от заседание на Комисията за провеждане на конкурс за избор на управител на „ДКЦ ІІІ – Плевен“ ЕООД гр. Плевен. Не се спори по делото, че лечебното заведение е търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е Община Плевен.
Решенията на общинските съвети по чл.21, ал.1, т.9 от ЗМСМА, с които упражняват правата си на едноличен собственик на капитала на търговски дружества с общинско имущество, не са индивидуални, общи или нормативни административни актове по смисъла на АПК. В общата разпоредба на чл.45, ал.3 от ЗМСМА е предвидена възможност за оспорване на актовете на общинските съвети пред административните съдилища, на които обаче са подведомствени само споровете за законосъобразност на административните актове на общинските съвети – чл.128, ал.1 от АПК. Други актове на общинските съвети, приети като гражданскоправен субект и отнасящи се до гражданскоправни отношения, не са административни и не подлежат на съдебно оспорване по реда на АПК. Решенията по чл.21, ал.1, т.9 от ЗМСМА, каквото е и оспореното Решение №709/25.09.2017 г., е волеизявление с гражданско правен характер на собственика на капитала в еднолично търговско дружество, а не акт на разпореждане на орган на власт, в това му качество. Утвърждаването на протокола на комисията за класиране на кандидатите, респ. неутвърждаването му, е свързано с определянето на управителя на лечебното заведение и в този случай общинският съвет не действа като орган на власт, а като упражняващ правата на собственика на капитала. В този смисъл е и константната съдебна практика. Тази правна природа на оспореното решение на Общински съвет – Плевен обуславя недопустимост на жалбата, по която е образувано настоящето съдебно производство.
Наличието на подлежащ на оспорване акт е абсолютна процесуална предпоставка за съдебно производство. Липсата му води до недопустимост на образуваното такова. Ето защо, жалбата на Кмета на Община Плевен е недопустима за разглеждане на основание чл.159, т.1 от АПК.