Казусът касае предсрочно прекратяване на правомощията на кмет заради незаличено участие във фирма в законовия срок
Тричленен състав на Върховния административен съд със свое определение внася искане в Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на разпоредба от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМ) и спира производството по административно дело № 2487 от 2020 г. То беше образувано по касационна жалба на избрания за кмет на община Ветово Мехмед Мехмед срещу решение на Административен съд – Русе, с което е потвърдено Решение № 172-МИ от 22.01.2020 г. на ОИК–Ветово за предсрочно прекратяване на пълномощията му. Казусът касае предсрочно прекратяване на правомощията на кмета заради незаличено участие във фирма в законоустановения срок.
Тричленният състав на ВАС намира, че чл. 42, ал. 1, т. 5 Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМ) се явява в противоречие с разпоредбите на чл. 16 и чл. 56, изречение първо от Конституцията, както и в противоречие с принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от нея.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА пълномощията на кметовете се прекратяват предсрочно при неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 3 от същия закон. По предписанието на разпоредбата в едномесечен срок от обявяване на изборните резултати, съответно от приемане решението на ОбС, лице, което при избирането му за кмет заема длъжност или осъществява дейност по ал. 1, предприема необходимите действия за прекратяване на дейността и/или за освобождаването му от заеманата длъжност, като уведомява писмено за това председателя на ОбС и ОИК.
„Доколкото предсрочното прекратяване пълномощията на кмет засяга основни права на избраното лице, а и права на избирателите, упражнили политическото си право на избор, процесът на вземане на решение за това трябва да предоставя на засегнатия необходимата защита на неговите интереси. Това се гарантира и с прогласения в чл. 56, изречение първо от Конституцията принцип. Решението за такова прекратяване следва да бъде взето при спазване на справедливия баланс между конкуриращите се защитени интереси. Необходим се явява индивидуалният подход към всеки отделен случай, за да се установи действителната воля на лицето чрез изследване на причините, довели до неизпълнение на всички или на част от задълженията по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА и преценка, доколко те могат да служат като оправдание за това“, приемат в мотивите си върховните съдии от тричленния състав.
„Правото на труд е прогласено като основно право с нормата на чл. 48, ал. 1 от Конституцията. То е защитено с разпоредбите на чл. 56 и чл. 57, във връзка с чл. 16 от Конституцията. Решението за прекратяване на пълномощията на кмет е акт, който поражда правни последици и в сферата на трудовите правоотношения. С приемането му от съответната ОИК този акт засяга основно конституционно право на лицето, каквото е правото на труд. Като изключва същинския съдебен контрол по отношение на споровете за законосъобразността на решение на ОИК за прекратяване на пълномощията на кмет, разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА лишава адресатите от правото им на пълноценна съдебна защита и ограничава правото им на труд. Съпоставката между преследваната с тази законова норма цел и степента, в която се засягат конституционни права и интереси на тези граждани повдигат основателно въпроса за противоконституционността на разпоредбата“.
|