Върховният административен съд внася въпрос в Конституционния съд за съответствие на чл. 194, ал. 4, т. 1 от Закона за водите с чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България. Питането е във връзка с административно дело № 12312 от 2020 г. То е образувано по четири жалби на юридически лица срещу текстове от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с Постановление № 383/29.12.2016 г. на Министерския съвет на Република България.
Текстът на чл. 4, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт възпроизвежда разпоредбата на чл. 194, ал. 4, т. 1 от Закона за водите, която предвижда, че таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища се определя на базата на разрешения обем за изземване. Следователно при определяне на таксите за право на ползване на водите законодателят възприема диференциран подход, който се основава на вида на извършваната дейност (водовземане или ползване на воден обект за изземване на наносни отложения), като в първия случай таксата се определя върху реално получен (отнет) обем, а във втория се основава на прогнозен, вероятен обем, който може да не бъде достигнат.
По този начин при осъществяване на правото на ползване на водите стопанските субекти са поставени при различен правен режим. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Върховните магистрати приемат, че възприетият от законодателя подход при определяне на таксата за право на ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав поставя стопанските субекти, които осъществяват тази дейност, в неравноправно положение спрямо останалите ползватели на водите. Именно това поражда съмнение на съответствието на чл. 194, ал. 4, т. 1 ЗВ с принципа за еднакви условия за стопанска дейност на гражданите и юридическите лица, установен с чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България. Поради това върховните магистрати приемат, че разрешаването на въпроса за съответствието на чл. 194, ал. 4, т. 1 с чл. 19, ал. 2 от основния закон е от съществено значение за произнасянето на ВАС по съществото на спора и е необходимо тълкуване от Конституционния съд.
|