Върховният административен съд внася в Конституционния съд на Република България питане дали е налице несъответствие на разпоредбите на чл. 68, ал.1 и ал.5, изр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) с чл. 4, чл. 6, чл. 56 и чл. 120 от Конституцията на Република България.
В приложимите за спора по настоящото дело разпоредби се предвижда полицейските органи да извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи /чл.68, ал.1 от ЗМВР/. Както и при отказ на лицето, действията по регистрация да се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем /чл.68, ал.5, изр.2 от ЗМВР/.
Процедурата, предвидена в чл. 68, ал. 1 и ал. 5, изр. 2 от ЗМВР е служители на една и съща структура – МВР, да могат да привлекат лице като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, и след това са задължени да извършат полицейска регистрация на това лице. Няма предвидена възможност за преценка относно вида на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Нито с каква обществена опасност е лицето. За тази полицейска регистрация няма предвиден контрол от независим орган. Няма предвидена защита на лицето срещу извършваната полицейска регистрация. При негово несъгласие е предвидено принудителна полицейска регистрация, за което разрешението от съответния първоинстанционен съд е само формално. Този съд следи само дали за налице формалните условия за полицейска регистрация – дали лицето е привлечено като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер и дали има искане за това от полицейски орган. В това производство обаче лицето не участва. Няма възможност и да обжалва разрешението за принудителна полицейска регистрация, дори при законово регламентирано в ЗМВР предварително изпълнение на разрешението.
Поради тези причина върховните магистрати приемат, че е налице несъотвествие по смисъла на чл.150, ал.2 от Конституцията с коментираните разпоредби на чл.4, ал.1, изр.1, ал.2, пр.2 и 3; чл.6, ал.1; чл.56 и чл.120 от Конституцията.
|