Върховният административен съд отмени текстове от Наредбата за ползването на повърхностните води, приета от Министерски съвет на 23 март миналата година, които задължават собствениците на ВЕЦ-ове да представят документ за учредено право на строеж при издаване на разрешително за водовземане. Те бяха атакувани пред съда от Сдружение „Хидроенергия-Асоциация на стратегическите инвеститори в производството на енергия от водноелектрически централи в България“ и собственици на ВЕЦ-ове.
Върховните магистрати приемат, че има противоречие с нормативен акт от по-висока степен – Закона за водите. Атакуваните разпоредби - чл. 22, ал. 3, т. 4 и чл. 43, т. 9 от наредбата, изискват представяне на документ за учредено право на строеж за издаване на разрешително за водовземане (чл. 22, ал. 3, т. 4) и за изменение и/или продължаване на разрешителното за ВЕЦ (чл. 43, т. 9). Законът за водите обаче не съдържа такова изискване нито в хипотезата на издаване на разрешително, нито в хипотезите на изменение и продължаване на разрешителното.
За издаване на разрешително Законът за водите изисква единствено документ, удостоверяващ съгласието на собствениците на имоти, които ще бъдат засегнати от завиряването и строителството на съоръженията, когато съоръженията не са изградени. Хипотезите на изменение и продължаване на разрешителното са регламентирани в Закона за водите, като в нито една от тях законодателят не предвижда представяне на документ за учредено право на строеж.
Наличието или липсата на учредено вещно право на строеж е релевантно за инвестиционното проектиране и разрешаването на строителството. Учредено право на строеж се изисква от законодателя при одобряване на инвестиционните проекти и разрешаването на строителството въз основа на одобрен инвестиционен проект, а не в по-ранен момент. Въведеното с наредбата изискване за представяне на документ, удостоверяващ учредено право на строеж към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешителното, не само противоречи на Закона за водите, но и представлява необоснована административна и финансова тежест за заявителя, тъй като изпълнението му може да доведе до хипотеза, в която заявителят е придобил право на строеж, но впоследствие му е отказано издаването на разрешително по Закона за водите.
Третата обжалвана разпоредба - чл. 43, т. 6 от наредбата, изисква представяне на удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация, когато заявлението е за продължаване на разрешително. Уредбата на продължаване на разрешителното е регламентирана в Закона за водите и не съдържа такова изискване. Поставеното изискване не само противоречи на Закона за водите, но при определени хипотези би било обективно неизпълнимо.
Решението по административно дело № 7224 от 2022 г. може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.
|