Върховният административен съд остави без разглеждане жалба на Сдружение с нестопанска цел „Моя страна България“ срещу решение по т.1.1 от Протокол № 21 от извънредното дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 16.06.2023 г. По време на това заседание Борислав Боби Сарафов е определен за временно изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“ и е допуснато предварително изпълнение на решението.
Върховните магистрати приемат, че жалбата е недопустима, тъй като сдруженията на юридически и физически лица с нестопанска цел могат да оспорват индивидуални административни акт, ако с тях се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи и законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. Правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен.
Наличието на правен интерес у оспорващия представлява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество и следва да бъде доказано във всеки конкретен случай, а доказателствената тежест се носи от оспорващия. Именно поради тази причина съдът винаги и независимо от положението, в което се намира съдебния процес (пред коя съдебна инстанция или в коя фаза от развитието на производството), е длъжен да следи служебно за наличието на правен интерес от обжалване, т. к. липсата му прегражда правото на оспорване на акта.
При тези обстоятелства, по повод постановяването на оспорения акт, между страните не съществува административно правоотношение с очертан от закона предмет на регулиране, поради което СНЦ „Моя страна България“ няма правен интерес от обжалването му.
Недопустимостта на жалбата срещу оспорения акт води до недопустимост и на искането за спиране на допуснатото с разпореждането на органа предварително изпълнение на процесното решение. Спирането на допуснатото изпълнение е законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. Жалбата срещу разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на един индивидуален административен акт е средство за защита срещу ефекта, който предварителното изпълнение има върху субективното право, чиято защита се търси в съда чрез оспорването на индивидуалния административен акт.
|