Върховният административен съд отмени решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 1, от Протокол № 20 от 15.05. 2014 г., издадено на основание чл. 230, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), с което Веселин Пенгезов като председател на Апелативен съд - София временно е отстранен от длъжност до приключване на наказателното производство, образувано срещу него.
На 28.04.2014 г. Веселин Пенгезов е привлечен като обвиняем за извършени престъпления в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. "а" от Наказателния кодекс (НК) - председател на Военно апелативен съд - София. Искането е направено от Главния прокурор на Република България, като наказателното производство като основание за предложението за временно отстраняване от длъжност по чл. 230 ЗСВ, в приложимата редакция ДВ бр. 64 от 2007г., е завършило с оправдателна присъда на Апелативен съд - София, влязла в сила на 22.12.2020г.
С Решение на Съдийската колегия (СК) на ВСС по т. 11 от заседание, проведено на 14.05.2024г. Веселин Пенгезов е освободен от заеманата длъжност "съдия " в Апелативен съд - София, считано от 29.05.2024 г. В тази връзка Съдийска колегия на ВСС приема, че жалбата е недопустима, тъй като е отпаднал правният интерес да бъде възстановен на длъжността. От друга страна след влизане в сила на Решение № 7841/30.06.2021г. на Върховен административен съд, шесто отделение по адм. дело № 4891/2021г. е разрешен правен спор за възстановяването му, който съдържа същите фактически и правни основания, които са идентични с предмета на настоящия спор.
Настоящият състав намира, че Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, в приложима редакция ДВ бр. 64 от 2007 г., в случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен в качеството на обвиняем, ВСС временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Според ал. 2, извън случаите ал.1, когато срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, ВСС може да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство.
В направеното предложение за отстраняване от Главния прокурор в диспозитива е записано "отстранява временно от длъжност "съдия", председател на Апелативен съд-гр. София.
Съдийските длъжности и административните ръководители на органите на съдебната власт са посочени в чл. 163 и чл. 167 от ЗСВ, ДВбр. 50/2012 г,. в приложимата редакция. Налице са магистратски длъжности и длъжности на административни ръководители, които не са посочени в чл. 230 от ЗСВ.
Членовете на ВСС посочват, че административнят ръководител е и магистрат, с което се изчерпва обсъждането по това разграничение. Обсъждането е проведено основно, само за приложимата разпоредба на чл. 230 ЗСВ, дали да бъде наложена мярката по ал. 1 или по ал. 2. Мотивите за налагане на мярка по чл. 230, ал. 2 от ЗСВ са задължителни и органът е задължен да я обоснове фактически и юридически. Това означава преценка за характера на обвинението, в какво качество е повдигнато, свързано ли е с управленска административна дейност на ръководител или с правораздавателна дейност от магистрата и всички факти и доказателства относно възможността за влияние върху разследването, съвместимост на воденото предварително производство с изпълняваната магистратска функция, като се изведат изводи за съразмерност на мярката с презумпцията за невиновност, авторитета и правата на магистрата. Такива изводи не се съдържат в мотивите към взетото решение на ВСС, което е самостоятелно основание за отмяната му.
На следващо място, върховните магистрати приемат, че няма доказателства, че Веселин Пенгезов е уведомяван за административното производство срещу него, че му е дадена възможност да изрази становище, възражения или да защити правата си.
В случая не е обсъждан принципът за съразмерност на мярката, изразяващ се в преценката дали мярката не е в повече от необходимото за целта, което е нарушение на материалня закон и самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен по чл. 146 АПК.
В настоящето производство е приложено и Решение от 10.10.2023 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по жалба № 66292/14, влязло в сила на 10.01.2024 г. Съгласно това решение са установени нарушения, относно мярката за временно отстраняване на жалбоподателя.
ЕСПЧ счита, че наложената на жалбоподателя Пенгезов мярка не е била пропорционална на преследваната законова цел и следователно съставлява нарушение на чл. 8 от Конвенцията. ЕСПЧ е установил нарушение и на чл. 6 от Конвенцията, произтичащо от недостатъчния обхват на съдебния контрол на решенията на ВСС по т.1 , от протокол № 20 от 15.05.2014г. като продължителността на мярката е породила чувство за несигурност и риск за независимостта на магистрата.
Тези констатации за нарушения в производството, установени и от настоящият състав на Върховен административен съд, дават основание за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради липса на мотиви, нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено.
Решението по административно дело № 6761 от 2024 г. може да се обжалва пред петчленен състав.
|