Върховният административен съд отмени като незаконосъобразни разпоредби от Наредбата за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република България, приета с Постановление № 274/09.10.2006 г. на Министерски съвет. Това са чл. 3, ал. 1, чл. 5, т. 7 относно думите „или разпореждат прилагането на други здравни мерки“ и т. 10 – относно думите „на болни и на лица, за които има съмнение, че са болни“, както и чл. 32. Отменените текстове противоречат и на чл.35, ал.2 от Конституцията на Република България, както и на разпоредби от Закона за здравето.
Административно дело № 2391 от 2023 г. е образувано по жалби на две физически лица.
От събраните по делото доказателства е установено нарушение на процедурата по приемане на оспорените разпоредби. То е от категорията на съществените и е самостоятелно основание за отмяна на оспорените тествоте. Проектът на разпоредбите не е изпращан до представителни организации на заинтересованите лица и не е публикуван в медиите. Не е предоставената възможност в срок не по-кратък от един месец да се представят предложения и възражения от заинтересованите лица.
Върховните магистрати приемат, че оспорена в производството разпоредба на чл.3, ал.1 от Наредбата предоставя на министъра на здравеопазването широка и неопределена компетентност да въвежда допълнителни здравни мерки при наличие на опасност за общественото здраве. Такива мерки са допустими „при опасност от възникване и разпространение на болести, които представляват опасност за общественото здраве“. Така формулирана хипотезата на правната норма не съответства на чл.57, ал.1 от Закон за здравето, където делегацията е „за опазване на страната от разпространение на особено опасни заразни болести“. В Наредбата е допълнена и „опасност от възникване“, каквато законът не предвижда. Законът за здравето предвижда квалифицирана опасност /“особено опасни“/, докато в Наредбата достатъчни са болести, които представляват „опасност за общественото здраве. Също така Наредбата говори за „болести“, без изобщо да въвежда изричното изискване те да са „заразни“.
Оспорената разпоредба на чл.5, т.7 от Наредбата относно думите „разпореждат прилагането на други здравни мерки“. Съгласно чл.5 от Наредбата „При осъществяване на здравния граничен контрол органите на граничния здравен контрол прилагат следните здравни мерки: т.7 поставят под карантина физически лица, багажи, транспортни средства, товари, стоки и международни пощенски пратки, за които има съмнение, че са заразени, или разпореждат прилагането на други здравни мерки.
Идентични с гореизложените съображения са приложими изцяло и относно компетентността на органите на граничен здравен контрол да „разпореждат прилагането на други здравни мерки“.
Върховните магистрати приемат, че разпоредбите на чл.5, т.10 и чл.32 от Наредбата са в противоречие с чл. 63, ал.4 и 5 от Закона за здравето и с чл.35, ал.2 от Конституцията на Република България.
Конституцията предвижда, че „Всеки български гражданин има право да се завръща в страната“. Съгласно ал.1 на същата разпоредба „Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.“ Т.е. разпоредбата на чл.35, ал.2 от Конституцията, извън изрично изброените в ал.1 на същата разпоредба, за разлика от предвиденото в Наредбата, не допускат забрана за влизане в страната на български граждани. Ограничаването на това право е допустимо единствено в случай на обявено от Народното събрание извънредно положение по смисъла. на чл.84, т.12 от КРБ. При това ограничаването на правото на български гражданин за влизане в страната в посочената хипотеза може да бъде допуснато само временно (с определен краен срок) и следва да е установено със закон.
|