Петчленен състав на Върховен административен съд остави в сила определение от 25.11.2024 г. на ВАС, първо отделение, с което е оставено без уважение искането на Сдружението „Асоциация на индустриалния капитал в България“ за спиране на действието на Постановление № 359 от 23.10.2024г. на Министерския съвет на Република България за определяне размера на минималната работна заплата за страната, обн., ДВ, бр. 90 от 25.10.2024г.
Съгласно оспореният акт, размерът на минималната месечна работна заплата за страната от 1 януари 2025 г. става 1077 лева, а на минималната часова работна заплата - 6,49 лева при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Според жалбоподателят това ще доведе до по-големи разходи за работодателите и ще окаже негативно влияние върху пазара на труда.
Върховните магистрати приемат, че предвиденият начин за ежегодно определяне на размера на минималната работна заплата има за цел да гарантира правото на работниците и служителите на минимално трудово възнаграждение, което е предпоставка за нормално човешко съществуване. Растящата инфлация и липсата на адекватен размер на минималната работна заплата спрямо общото ниво на възнагражденията в страната могат да доведат до неадекватност на доходите на множество хора и да ги поставят в реален риск от попадане под линията на бедност. В този смисъл общественият интерес е от изключителна важност и е над частния интерес на работодателите.
Касационната инстанция приема, че приетото Постановление на МС на РБ не противоречи на правните норми на общностното право, а именно Директива /ЕС/ 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022г. Установяването на рамка на адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз чрез Директивата се цели постигането на достойни условия на живот и труд и достоен стандарт на живот.
Според съдът няма пряка и непосредствена последица от действието на оспорения нормативен акт за увеличаване на недекларираната заетост, формално наемане на половин работен ден, граждански договори, прикриващи трудови, както и оттеглянето на чуждестранните инвеститори от страната. Тези вреди са хипотетични и не следват като пряка и непосредствена последица от действието на оспорения нормативен акт.
Определението по административно дело № 12111/2024 г. е окончателно и не подлежи на обжалване.
|