Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд прие тълкувателно решение по търкувателно дело № 3 от 2024 година. То беше образувано по искане на председателя на Върховния административен съд поради наличие на противоречива съдебна практика. Поставеният за тълкуване въпрос е: „Предпоставка за допустимост или за основателност на искането по чл. 250 от Административнопроцесуалния кодекс е наличието на фактическо действие, което не се основава на административен акт или на закона?“.
Необходимостта от образуване на тълкувателно дело е продиктувана от създадената противоречива практика на различни съдебни състави на Върховния административен съд, в която са застъпени две противоположни становища относно допустимостта или основателността на искането по чл. 250 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) при констатиране наличието на фактическо действие, което не се основава на административен акт или на закона.
Според първото становище, производството по реда на чл. 250 АПК е административно производство за защита срещу всякакви фактически действия, които не се извършват в изпълнение на административни актове или на закона, тоест ред за защита от неоснователни действия от името на администрацията, които не се извършват в изпълнение на индивидуален или общ административен акт и не произтичат пряко от закона. При констатиране, че фактическото действие е предприето в изпълнение на административен акт или на закона, съдебните състави приемат, че жалбата е подадена от лице без правен интерес и е недопустима, тъй като за подателя е налице друг способ за защита.
Във второто становище се приема, че съгласно чл. 253, ал. 2 АПК съдът е длъжен да се произнесе с разпореждане, с което нарежда да бъдат прекратени безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на представен при проверката административен акт или на закона, или да отхвърли искането. Счита се, че липсва възможност искането за защита по чл. 250, ал. 1 АПК да бъде оставено без разглеждане – това искане или е основателно или е неоснователно. Приема се, че основаването на претендираното фактическо действие на административен акт или закон е въпрос на основателност на искането по чл. 250, ал. 1 АПК.
С тълкувателното решение Общото събрание на съдиите от ВАС приема, че наличието на фактическо действие, което не се основава на административен акт или на закона, е предпоставка за произнасяне по основателността на искането по чл. 250 АПК.
|