Върховният административен съд прогласи нищожност на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с Постановление на Министерски съвет № 182 от 24.07.1996 г., обн. в Държавен вестник, бр. 65/31.07.1996 г., отменена с ПМС № 82 от 3.04.2024 г.
Върховните магистрати приемат, че оспорената наредба не се основава на закон или указ и не е издадена за уреждане на обществени отношения, съобразно законите и които не са уредени в тях. Това се потвърждава и от представеното по делото становище на Съвета по законодателство при Министерство на правосъдието, в което изрично е посочено, че представеният за съгласуване проект на Наредбата не отговаря на изискването и в него не е посочено законовото основание, съгласно чл. 114 от Конституцията, въз основа и в изпълнение на което Министерският съвет приема Наредбата. Това обосновава извод за липсата на материална компетентност на Министерския съвет да приеме оспорената Наредба, което обосновава наличието на най-тежкия порок нищожност на оспорения акт (В този смисъл решение № 3344 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2014 г., ІІ о., докладчик съдия Георги Чолаков и др.).
Действително с чл. 78а от Закона за здравето, приет ДВ бр. 40 от 2012 г. предвижда „Изискванията към водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване да се определят с наредба на Министерския съвет“. Съгласно чл. 142 ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, съответно административния орган следва да има компетентност за издаване на административния акт към момента на издаването му, а не повече от десетилетие след това. Да се приеме обратното би означавало да се допусне издаването на административни актове, включително нормативни такива, от некомпетентни органи, които впоследствие да се санират, което е недопустимо и би се отразило на правната сигурност.
Решението по административно дело № 2611 от 2024 г. подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.
|