Върховният административен съд остави без разглеждане жалбите срещу разпоредбите на § 43, § 72 с новосъздадените ал. 4, 5 , 6 и 7 на чл. 369 и § 91, ал. 1, т. 1 и т. 2 в частта му, предвиждаща влизане в сила на разпоредби от Договор №РД-НС-01-4-13/29.04.2022 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейност между Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ и Български лекарски съюз /БЛС/ за 2020 г. – 2022 г. и прекрати производството.
Със същото решение ВАС отмени разпоредбите на § 71 по отношение на новосъздадените алинеи 3, 5, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 от чл. 368а и разпоредбите на § 91, ал. 1, т. 1 по отношение на влизането в сила на оспорените разпоредби на §63, §71 и §72 от Договора за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности.
Националния рамков договор /НРД/ е нормативен административен акт, който действа на територията на страната за определен срок и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ (ИМП), осигурените лица и осигурителите. Промените, които се правят в НРД, се извършват с анекси.
Извършените изменения на НРД касаят обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ и условията и реда за оказване на тази помощ. Оспорените разпоредби в НРД се отнасят до условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ.
Поради противоречие с материалноправните разпоредби на Закон за здравното осигуряване /ЗЗО/ и Кодекса на труда /КТ/, ВАС приема като незаконосъобразни приетите разпоредбите на алинеи 3, 5, 7-12 от чл. 368а на §71 и новите текстове на чл. 369, приети с §72.
Със оспорената разпоредба на чл. 368а се създават задължения на изпълнителите на БМП през 2022г. в две направления:
Първото обхваща ал. 1, 2 и 3, които уреждат отношенията по изпълнението на утвърдените стойности на медицинските дейности, задължителни за болничните заведения, съгласно НРД.
Прието е, че дейностите, които надвишават месечните стойности, няма да се изплащат от НЗОК, съгласно разпоредбата на чл. 3. Тази разпоредба се оказва в противоречие с Решение № 6 на Конституционния съд на РБ – ДВ, бр. 36 от 2024 г. и в този смисъл тя не може да бъде приложена, тъй като с нея се ограничава правото на здравно осигуряване и достъпа до медицинска помощ.
Незаконосъобразна се явява и разпоредбата на ал. 5, според коята ръководителите на лечебните заведения се задължават да се съобразят с основните трудови възнаграждения, определени в КТД в отрасъл "Здравеопазване" 2022 г. и да използват не по-малко от 60 % от приходите от НЗОК за извършените медицински дейности за разходи за персонал при осигуряване на необходимите средства за лекарствени продукти, консумативи и други дейности, свързани с лечението на пациентите. Върховните магистрати приемат, че в желанието да се постигне определен вид „социална справедливост“ разпоредбата пряко се намесва във вътрешния процес на разпределение на разходите на търговските дружества и затова следва да бъде отменена.
С втората група разпоредби от ал. 4 до ал. 10 се уреждат отношенията по възнагражденията на медицинския персонал, съотношението между различните категории, установяването на вътрешни правила, в съответствие с колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“, както и редуцирането на заплащането на медицинските дейности при установени нарушения на правилата.
Ал. 4 гарантира приоритетното осигуряване на разходи за изпълнение на свързани с майчино и детско здравеопазване, със спешността и лечението на онкологично болни пациенти. Това изискване не противоречи на разбирането на законодателя за подсигуряване на най-важния елемент в осъществяването на болничната помощ.
Като незаконосъобразни се оказват текстове на ал. 5, 9, 10, 11 и 12 в НРД, след като законодателят създава нова форма в ЗЗО, с цел да се отстрани констатираното противоречие с нормите на Кодекса на труда. С новосъздадената норма в ЗЗО за съдържанието на НРД /т. 3б на чл. 55, ал. 2 от, в сила от 07.02.2023г./ е предвидена възможност за предоговаряне на основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, които са неблагоприятни от предвидените в колективния трудов договор в отрасъл "Здравеопазване". С така направената промяна в закона, разпоредбите в НРД остават незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
Съдът намира, че при отмяната на ал. 5 ще загуби смисъла си и ал. 6, според която изпълнителите на болнична медицинска помощ следва да осигурят изпълнението на медицинската помощ по договор с НЗОК в нейния пълен обем и качество.
От друга страна, магистратите смятат, че намесата в търговската автономия на дружествата, осъществяващи болнични медицински услуги става още по-голяма с разпоредбата на ал. 7. С нея е въведено задължителното съотношение във формирането на трудовото възнаграждение на медицинските специалисти в една болница. Необходим е друг начин на разпределение на средствата, с оглед баланса на интересите вътре в самото съсловие, така че да не се противопоставят едни групи медицински специалисти на други. Отново с намаление на заплащането по изработени вече клинични пътеки е свързана и следващата алинея 8 на новия чл. 368а.
Магистратите приемат, че болничните заведения не работят единствено и само с НЗОК. Те формират приходи и от други източници. В този смисъл, задължаването им да използват определен процент от всички приходи за покриването на определен разход /какъвто е този за персонал/ е недопустимо. Болничните заведения са търговски дружества и тяхната дейност има търговски характер. Дружествата носят икономически риск за дейността си и в тази връзка трябва да бъдат оставени свободно да разпределят финансовите средства, с които разполагат, независимо от източника им, като държавата създава минимални стандарти, а не ограничения и санкции.
В противоречие със ЗЗО са и разпоредбите на §63, 71 и 72, с които е уредено влизането в сила със задна дата, считано от 01.01.2022г на анексите на Договора. Според Закона, стартирането на всички промени в нормативната уредба трябва да започва от 01 януари на следващата година, с цел превенцията на финансовия хаос и неясноти, които могат да бъдат създадени, особено когато става въпрос за обществени средства и тяхното разходване.
Решението по административно дело 5915 от 2022 г. е прието с особено мнение на член от състава. То подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок.
|