Върховен административен съд остави без разглеждане жалбата против Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, обнародвана в Държавен вестник бр.14/18.02.2025 г. и прекрати производството по адм. дело № 2486/2025 г.
След дадени указания на съда, адвокати при Софийска адвокатска колегия, в качеството на жалбоподатели уточняват предмета на оспорване, а именно нищожността на Наредбата, поради противоречие с нормативен акт от по-висока степен - чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Настоящият съдебен състав приема, че така внесените искания не могат да бъдат предмет на оспорване. Наредбата няма характер на самостоятелен подзаконов нормативен акт. Тя е оспорена към момент, в който внесените в нея изменения и допълнения са влезли в сила /Държавен вестник, бр.14/18.02.2025 г./. Всеки нормативен акт за изменение и допълнение на друг нормативен акт, независимо от мястото му в йерархията на нормативните актове, обслужва действащия нормативен акт и има вторичен характер, поради което след влизането му в сила става част от нормативния акт.
Допълнителен аргумент за недопустимост на оспорването е и фактът, че внесените промени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не водят до отмяна на разпоредбите, уреждащи съответните обществените отношения. Те продължават да действат, тъй като не са предмет на оспорването и не са отменени.
В подадената уточняваща молба на жалбоподателите не са посочени изрично преходните и допълнителните разпоредби на наредбата като предмет на оспорване, които по правило запазват своето самостоятелно значение.
Определението по администартивно дело № 2486/2024 г. подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок.
|