Върховният административен съд спря изпълнението на § 2 от Наредбата за допълнение на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 2020г. за топлоснабдяването на Министъра на енергетиката, с който в приложението към чл. 61, ал. 1 от същата наредба е създадена т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, към Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, с която е установен метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод на разпределение, именован „Зависимостта за сградната инсталация“.
Със същото определение върховните магистратии отхвърлят искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението на § 3 на Наредбата, с който е определено обратно действие на същия нормативен акт, а именно от 25 февруари 2025г.
Върховните матистрати приемат, че по отношение на § 2 на Наредбата за допълнение, с който в Методиката е създадена нова т.6.1.1. се обосновава наличие на конкуренция на два обществени интереса. От едната страна стои общественият интерес да се изпълнява закона в широк смисъл „Leges sunt servanda“. От другата, молителят противопоставя правото на защита на потребителите в нормативнорегламентирани от държавата области, каквато област се явява топлоснабдяването.
В конкретния случай твърдението за надделяващия потребителски интерес се обосновава с претенциите за нищожност на атакуваните разпоредби, в която хипотеза те не са породили правно действие още от момента на приемането им.
Без да коментира въпроса за основателността на претенцията за нищожност, съдът намира, че поставения на решаване спор засяга правната сигурност на обществените отношения свързани с топлоснабдяването на значителна част от населението. Аргументът се извежда от действието на разпоредбата на чл.177, ал.2 АПК, според която: "Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.“ Възможността всеки заинтересован абонат да се позове директно на нищожността създава правна несигурност във финансовите отношения между потребителите и доставчиците на топлинна енергия, която безусловно ще доведе до значителни финансови вреди, ирелевантно за коя от двете страни. В този случай, в обществен интерес е взаимоотношенията между тях да бъдат установени след разрешаване на спора по същество с окончателен съдебен акт с цел избягване на значителни финансови вреди.
От друга страна липсва основание за спиране действието на разпоредбата на §3 от Наредбата за допълнение, тъй като посочената разпоредба е заключителна по естеството си. Тя сочи, че Наредбата влиза в сила от 25 февруари 2025 г. Визираната норма притежава еднократно действие, породила е правния си ефект и действието й е изчерпано, поради което не би могла да причини занапред допълнителни, значителни или труднопоправими вреди.
Определението по административно дело 6870 т 2025 г. подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.
|