Не подлежи на отмяна по реда на чл. 237, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс влязлото в сила определение на административен съд, с което съдът се е произнесъл окончателно относно законосъобразността на изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Това реши общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълкувателно дело № 7 от 2020 г.
Делото е образувано по искане на председателя на Върховния административен съд, тъй като е установена противоречива практика по тълкуването и прилагането на закона по следния въпрос: „Попада ли в приложното поле на член 237, алинея 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) определение на административен съд, с което съдът се е произнесъл окончателно относно законосъобразността на изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт?“.
В първата група съдебни актове се поддържа тезата, че не подлежи на отмяна по реда на чл. 237, ал. 1 АПК влязлото в сила определение на административен съд, с което се е произнесъл окончателно относно законосъобразността на изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт.
С тях се приема, че производството по отмяна, уредено в Глава четиринадесета на АПК, е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове. В чл. 237, ал. 1 АПК е посочено, че на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото.
Допустимостта на отмяната на влезлите в сила съдебни определения или разпореждания е предпоставена от преграждане развитието на делото. Такива са съдебните определения и разпореждания, с които се препятства възможността за произнасяне на съда с акт по същество, по повдигнатия пред него правен спор. Определенията и разпорежданията, с които се прегражда развитието на съдебното производство, се постановяват поради преценка за недопустимост на същото - при липса на положителна процесуална предпоставка по възникване и упражняване на правото на съдебно оспорване или наличие на отрицателна такава. Поради спецификата на производството по отмяна, разпоредбата на чл. 237, ал. 1 АПК не следва да се тълкува разширително, тъй като подлежащите на отмяна съдебни актове са посочени лимитативно.
Изложеното налага заключението, че съдебният контрол върху акта на административния орган е проведен и изчерпан, т. е. развитието на съдебното производство не е преградено. Налице е само едната от кумулативно изискуемите предпоставки, установени в чл. 237, ал. 1 АПК – определението е влязло в сила, но със съдебния акт не се прегражда развитието на делото.
Определение, с което съдът се произнася окончателно относно законосъобразността на изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт в производство по чл. 197 АПК, разрешава по същество процесуален спор, поради което не попада и в категорията на съдебните актове, подлежащи на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1, пр. 1 АПК. Разпоредбата визира влезли в сила решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. съдебни актове, с които се разрешава спор за материално право. Определението в производство по чл. 197 АПК няма за предмет материалноправен спор и следователно не подлежи на отмяна.
Във втората група съдебни актове е формулиран изводът, че на отмяна по реда на чл. 237, ал. 1 АПК подлежи влязлото в сила определение на административен съд, с което съдът се е произнесъл окончателно относно законосъобразността на изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Изложени са съображения, в съответствие с които, въпреки че тези определения не са изрично посочени в чл. 237, ал. 1 АПК, с тях, със сила на пресъдено нещо, се разрешава по същество спор, свързан с изричния отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. По разрешения с тях въпрос определението е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването - чл. 201 АПК. В контекста на изложеното се приема, че по отношение на тези определения следва да намерят приложение основанията за отмяна по чл. 239 АПК, в хипотезата, в която съдът е отхвърлил оспорването. Съобразявайки принципа на чл. 127 АПК се излагат аргументи, че по отношение на определението по чл. 200 АПК са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 АПК, а именно: определението да се ползва със силата на пресъдено нещо, да прегражда по–нататъшния ход на производството и да решава материалноправен въпрос.
Общото събрание на съдиите от ВАС приема за правилно становището, застъпено в първата група съдебни актове.
Разрешаването на спорния въпрос по тълкувателното дело е в хипотезата, при която съдът с определение е отхвърлил жалбата срещу изричния отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Върховните магистрати приемат, че съдебният контрол върху акта на административния орган е проведен и изчерпан, т. е. развитието на съдебното производство не е преградено, а с определението не се разрешава спор по материалното право. Тоест, налице е само едната от кумулативно изискуемите предпоставки, установени в чл. 237, ал. 1 АПК – определението е влязло в сила, но със съдебния акт не се прегражда развитието на делото.
Предвид това, Общото събрание на съдиите от ВАС приема, че влязлото в сила определение, с което съдът се е произнесъл окончателно относно законосъобразността на изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, не подлежи на отмяна по реда на чл. 237, ал. 1 АПК.
|