Петчленен състав на Върховния административен съд отмени определение от 12.05.2025 г. на тричленен състав на същия съд, с което е спряно производството по административно дело №3341 от 2025 г. и върна делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Административното дело пред петчленния състав е образувано по две частни жалби, подадени съответно от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и Софийски районен съд (СРС).
Петчленният състав приема, че определението на тричленния състав на ВАС е неправилно, той като е приел, че ИВСС е орган с отнета компетентност, поради което незаконосъобразно е приложил чл. 153, ал. 3 АПК във връзка с § 17 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ПЗР към ЗИД на ЗСВ, Обн. ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.), за да обоснове основанието си за спиране на производството по делото.
Съгласно чл. 132а (Нов - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) от Конституцията на Република България, Инспекторатът е конституционно установен орган към ВСС. С изменението на чл. 132а, ал. 4 (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., изм. с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) от Конституцията се прие, че главният инспектор и инспекторите могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат.
Разпоредбата на чл. 132а, ал. 6 от Конституцията предвижда основните правомощия на ИВСС.
Въпросът с мандатността на ИВСС и осъществяваните от неговите членове функции, след края на мандата му е разрешен с Тълкувателно решение №12/27 септември 2022 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело №7/2022 г. В мотивите му се приема, че с изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите в ИВСС изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на главен инспектор, съответно на инспектори.
Конституционно недопустимо е да се преустанови автоматично за неопределено време дейността на ИВСС поради изтичане на срока на пълномощията на главния инспектор и на инспекторите и неизбирането от Народното събрание на нов състав на Инспектората, осигуряващ му функциониране в съответствие с конституционните предписания. Дискреционната власт на парламента е лимитирана и обратното подрива демократичния ред под върховенството на правото, което е конституционно установено по волята на суверена като елемент на фундаменталната структура на Основния закон.
От анализа на цитираното решение на Конституционния съд може да се направи извод, че същността на правното положение на конституционно установен орган на държавна власт с изтекъл мандат е той да не прекъсва своето функциониране, докато не бъде избран нов. Както е посочено в Решение № 4/21 април 2005 г. на Конституционния съд по конституционно дело №11/2004 г., принципът на непрекъснатост не е изрично формулиран в Конституцията и се поддава на законодателна преценка. Независимо, че Конституцията не съдържа конституционно установен срок за продължаване на мандата на ИВСС в конкретната ситуация, тази преценка следва да се съобрази с функционирането на държавната власт и спазване на принципа посочен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, а именно, че Република България е правова държава, и че тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
Конституционният съд е имал възможност да се произнесе относно мандата на орган на власт и в Решение №13/15 декември 2010 г. по конституционно дело № 12/2010 г., Обн. ДВ, бр. 102/30.12.2010 г. Според решението мандатът представлява овластяване, предоставяне на правна възможност за осъществяване на определени властнически функции. Мандатът на органа предопределя и темпоралния обхват на изпълнението на тези функции от неговия персонален състав, който обаче не следва да престава да съществува като орган на власт, дори и неговите членове да са в невъзможност да изпълняват законово вменените им функции и задачи.
В Решение №5/22 юни 2023 г. по конституционно дело №5/2023 г., Конституционният съд приема, че непрекъснатостта се отнася до самото съществуване и функциониране на държавния орган, докато мандатът представлява предоставяне на правна възможност да се осъществяват конкретни държавни функции за определено време. Затова в демократичното общество мандатността се изразява в ограничено във времето функциониране на държавния орган чрез конкретен персонален състав, явяващо се гаранция срещу възможни изкривявания в резултат на неограничено по време изпълнение от него на съответните функции.
В процесната хипотеза и като се позовава на Решение на СЕС от 30 април 2025 г. по съединени дела С - 313/23, С – 316/23, С – 332/23 досежно тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея от Договор за Европейски съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, ВАС е достигнал до незаконосъобразен правен извод, че органът (ИВСС) е с отнета компетентност поради обстоятелството, че членовете му не могат да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на държавата членка мандат и до избора от парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето.
В случая СЕС се е произнесъл само относно изпълнението на функциите на членовете на ИВСС, които ще засегнат независимостта на съдиите, ако не се осъществят посочените предпоставки в отговора на въпрос 1. Тези функции са лимитативно определени и касаят осъществяваните от тях проверки на дейността на магистратите при изпълнение на техните функции, на проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите, както и правомощието им да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите, а не по отношение на всички законово определени правомощия на Инспектората.
Докладчикът по административно дело № 6562 от 2025 г. е изразил особено мнение. Определението е окончателно.
|