|
СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
АДМИНИСТРАТИВНИЯТ ДОГОВОР СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕТО МУ В АПК
проф. Кино Лазаров и проф. Иван Тодоров
През септември 2016 г. в АПК бе въведено понятието и правната уредба на административния договор.
Още преди това - ,, § 1 от ДР на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.) даде първата легална дефиниция на административния договор, според която „административен договор е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт“. Съгласно чл. 27, ал. 1 от същия закон, „административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт“.
Самото одобрение на проекта, т.е. определянето на този, който има право да получи помощта и определянето на размера на самата помощ, носи всички белези на индивидуален административен акт. И наистина, съгласно чл.37, ал.1 административният орган определя получателите на помощта и размера на помощта. Това става с т. нар. „Решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ“, което по естеството си представлява набор от индивидуални административни актове, в които се определят бенефициентите, които имат право на помощ и размера на помощта. Практиката, включително съдебната, в момента е, че и правни субекти, упоменати в това решение, могат да го обжалват, защото отпуснатата помощ може да е по-ниска от исканата от тях.
ЗЛОУПОТРЕБА С ГОСПОДСТВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ ЧРЕЗ ПРИЛАГАНЕ НА ЦЕНОВА ПРЕСА
Денчо Славов
Европейското право урежда злоупотребата с господстващо положение в чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз и Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в чл. 101 от ДФЕС и чл. 102 от ДФЕС, а българското право в чл. 19, ал.2 от Конституцията и чл. 19 - 21 от Закона за защита на конкуренцията. Съгласно чл.102 от ДФЕС забранена като несъвместима с вътрешния пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите членки. В чл. 1, т. 3 от Регламент № 1/2003 е повторена забраната в чл. 102 от ДФЕС, като в разпоредбата е пояснено, че за нейното прилагане не се изисква никакво предварително решение.
ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА КОЛЕГИИТЕ ОТ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 2
от 27.06.2016 по т.д. № 2/2015
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 3
от 27.06.2016 г. по т.д. № 5/2015 г.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
Първа колегия
Втора колегия
|