През 1991 г. с чл. 125 от Конституцията на Република България народните представители от VІІ Велико народно събрание възстановяват Върховния административен съд, който е един от основните гаранти на демократичната и правовата държава. Безспорно постижение на българското общество е уредената с основния ни закон възможност на всеки гражданин да атакува в съда решенията на администрацията, както и подзаконовите нормативни актове, които накърняват правата и законните му интереси.
Върховният административен съд има традиционно място в нашата национална правна система. Още в първите дни на временното руско управление се организира правораздаването в освободените български земи. На 25 ноември 1878 г. е учреден Върховен съд с три отделения - наказателно, гражданско и административно, което е предшественикът на Върховния административен съд.
Подобна институция е създадена и в Източна Румелия. В Органическия устав са уредени организацията и компетентността на Върховно административно съдилище и окръжни съдилища за административни разпри.
Идеята за цялостно и пълно административно правосъдие възниква през 1905 г. при провеждането на Осмия събор на българските юристи. Тя принадлежи на професора по държавно и административно право в Софийския университет Стефан Киров. Сред нейните горещи застъпници е и д-р Теодор Теодоров - бъдещ министър-председател. Решителна крачка за създаването на Върховния административен съд се прави през май 1907 г. На конгреса на Прогресивно-либералната партия се приема програма, в която е включено и създаването на подобна институция. Тази програма се изпълнява, след като Прогресивно-либералната партия, в коалиция с Народната партия, идва на власт през 1911 г. Веднага е назначена специална комисия от юристи, която да подготви проект за Закон за административното правосъдие. Нейни членове са Филип Филчев, проф. Стефан Киров, д-р Теодор Теодоров, Христо Анков и д-р Иван Кацаров.
На 18 ноември 1911 г. комисията представя своя законопроект, който с незначителни поправки е приет на три четения от XV Народно събрание. Законът за административното правосъдие е обнародван в брой 74 на “Държавен вестник” от 3 април 1912 г. С този закон е учреден и Върховният административен съд. Първият му председател, назначен с царски указ на 14 октомври 1913 г., е Филип Филчев (1913-1932), а членове-съдии - Владимир Петков, Михаил Генадиев и Ангел Николов. За главен прокурор при Върховния административен съд е назначен Иван Крафти (1914-1931). На Върховния административен съд са били подсъдни всички жалби срещу административните актове на публичните власти, доколкото не са били изключени със закон.
С изменения на Закона за административното правосъдие, направени през 1915 и 1922 г., правомощията на Върховния административен съд са ограничени, но в периода 1924-1928 г. са приети серия от закони, с които се възстановява, разширява и усъвършенства административното правосъдие. С Наредба-закон от 12 ноември 1934 г. Върховният административен съд получава самостоятелна правна уредба.
На 20 май 1943 г., в годината, в която чества своя 30-годишен юбилей, съдът се нанася в построената специално за нуждите му съдебна палата на бившата ул. “Клементина”, сега бул. “Ал. Стамболийски” № 18. В своя юбилеен доклад тогавашният председател на Върховния административен съд Никола П. Георгиев отбелязва:
"Тая сграда ще свидетелства в бъдеще, че нашият народ има усет за величие и култура и че той създава, както е създавал в миналото, дела, които го поставят измежду народите, които са оставили и оставят трайни ценности за културното човечество."
Конституцията на Народна република България от 1947 г. не предвижда съдебен контрол на актовете на администрацията, в резултат на което през 1948 г. със Закона за устройството на народните съдилища Върховният административен съд е закрит.
Демократичните промени в България след 1989 г. направиха възможно съществуването на Върховния административен съд. Предвиденият в Конституцията от 1991 г. едногодишен срок за реалното създаване на новите институции, регламентирани в нея, не беше спазен и с много усилия чак на петата година - 1 декември 1996 г. - беше възстановен Върховният административен съд. Тази институция, изпълнявайки конституционното си предназначение, постоянно доказва, че е истински гарант за защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
|