СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
НОВИ ПОЛОЖЕНИЯ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РЕАЛИЗАЦИЯ НА ОТГОВОРНОСТТА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
доц. Ралица Илкова
С влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания (ЗИДЗАНН), обн., ДВ, бр. 81/2015 г., в сила от 21.11.2015 г., беше извършена качествена реформа на производството по реализация на отговорността на юридическите лица за престъпления. Това е и най-същественото достижение на актуалния български законодател по отношение на разглеждания правен инструмент, тъй като се създаде ефективен механизъм за провеждане на производство по чл. 83а и следващите ЗАНН, независимо от образуването, движението и приключването на наказателното производство срещу виновното физическо лице.
До влизане в сила на изменителния закон, производството срещу облагодетелствалото се юридическо лице можеше да развие и приключи в съдебната си фаза само след влизане в сила на осъдителна присъда или решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, което в значителна степен препятстваше ефективното прилагане на института от въвеждането му през 2005 г. досега.
Измененията на процесуалния административнонаказателен закон в частта, регламентираща производството срещу юридическите лица, които са се обогатили или биха се обогатили от престъпление, са в три насоки: относно компетентността на съдилищата, натоварени с разглеждането на тази категория дела; относно предпоставките за образуване на производство по чл. 83а ЗАНН и относно производството пред съдилищата.
СПОРАЗУМЕНИЯ С НЕЗНАЧИТЕЛЕН ЕФЕКТ ВЪРХУ КОНКУРЕНЦИЯТА
Денчо Славов
Материалноправната уредба на забранените споразумения, решения и съгласувани практики в европейското право е в чл. 101 от Договора за функциониране на европейския съюз (ДФЕС), а в българското право, в глава трета от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Правната норма в чл. 15 ал. 1 от ЗЗК съдържа забрана на всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Посочени са няколко вида споразумения, които по принцип попадат в хипотезата на забранителната норма, като прякото или косвено определяне на цени или други търговски условия, разпределяне на пазари или източници на снабдяване и др. Нарушаването на забраната е основание за търсене на административнонаказателна отговорност. Разпоредбите на чл. 101 § 2 ДФЕС и чл. 15 ал. 2 от ЗЗК въвеждат и гражданскоправна санкция спрямо посочените неправомерни юридически факти като ги обявява за нищожни.
Забраната не се прилага за споразумения, решения и съгласувани практики с незначителен ефект върху конкуренцията. Съгласно чл. 16 от ЗЗК ефектът е незначителен, когато общият дял на предприятията - участници на пазара на стоките или услугите - предмет на споразумението, решението или съгласуваната практика, не надвишава десет на сто от съответния пазар, ако участниците са конкуренти помежду си, съответно петнадесет на сто от всеки от съответните пазари, ако участниците не са конкуренти помежду си.
 ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА КОЛЕГИИТЕ ОТ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4
от 02.11.2016 г. по т.д. № 6/2015 г.
ТЪЛКУВАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА КОЛЕГИИТЕ ОТ ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД И ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1
от 29.09.2016 г. по т.д. № 1/2015 г.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
Първа колегия
Втора колегия
|