СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
Практически проблеми при приложението на чл. 431, ал.6 от ГПК в хипотезата на отказ на орган на МВР да спре от движение моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс.
д-р Памела Бучкова
Общи бележки за изпълнението върху моторно превозно средство.
Изпълнителното производство по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) цели да даде защита на взискателя по повод липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника, като предостави дължимото на правоимащия чрeз принуда, упражнена по предписания от закона ред. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Принудителното изпълнение по ГПК се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. Съгласно разпоредбата на чл. 450, ал. 1 ГПК запор върху движима вещ (включително и моторно превозно средство) се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител. Запор върху движима вещ на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта, върху която се насочва изпълнението (чл. 450, ал. 2 ГПК).
Когато се налага запор на моторно превозно средство, се изпраща съобщение за наложения запор и до отдел „Пътна полиция“ към съответната Областна дирекция на МВР. Съгласно чл. 143, ал. 9 от Закона за движение по пътищата не се разрешава промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение преди изрична отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган.
ПРАВНА СЪЩНОСТ НА АКТА ЗА НАЧЕТ
Д-р Нина Чилова
Основната задача на настоящата статия е да се разкрие правната същност на акта за начет, който се издава от финансовия инспектор при наличието на предпоставките по чл. 21 от ЗДФИ.
В литературата са изказани различни становища относно правната същност на акта за начет, които по същество са близки едно до друго. Една група автори го определят като документ с юридическо значение, защото е предназначен в определени случаи да установи съществуването или не на определени факти. Проф. Милчо Костов го характеризира като писмен удостоверителен документ снабден с особена доказателствена сила. Актът за начет е определен и като официален констативен документ, притежаващ аналогично правно действие с така наречените съставни актове в областта на административното наказване. Той служи, от една страна, като средство за сезиране, а от друга, като доказателство за съдържащите се в него констатации до доказване на противното.
Проф. Ж. Сталев приема, че актът за начет е писмено удостоверително изявление на конкретен финансово-контролен орган, издаван по реда на особено производство, което установява до доказване на противното, че ревизираното лице е причинило посочените в акта щети на проверяваната организация. Същият автор смята, че по своето правно естество актът за начет е административен акт от категорията на официалните удостоверения.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
Първа колегия
Втора колегия
|