СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
КАСАЦИОННИ ПРОИЗВОДСТВА ПО АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА
Проф. д-р Емилия Къндева
Касационното производство е второинстанционно съдебно производство и е редовен способ на съдебен контрол. Не е правилно твърдението, че касационното производство в административния процес е призвано да замени отменения преглед по реда на надзора. Наред с много други различия прегледът по реда на надзора беше извънредно производство за съдебен контрол, докато касационното оспорване е редовен способ на съдебен контрол по административни дела. Всички решения на съда по административни дела могат да бъдат обжалвани по касационен ред пред касационен съд. За да не може определен вид съдебно решение по административно дело да бъде обжалвано по касационен ред, необходимо е да има изрично изключване от закон. Касационното производство е крайно, окончателно редовно съдебно производство при обжалването на административни актове. Понятието „касация“ /латинският термин, както и френската дума „casser“ означава чупя, разбивам, анулирам/ е свързано с окончателното ликвидиране на административноправния съдебен спор.
Производството по административни дела е двуинстанционно. Касационното производство е съдебното производство пред втората инстанция. Не е предвиден процесуален ред за друг или по-нататъшен инстанционен съдебен контрол. Решението на съда в касационното производство е окончателно и не подлежи на повторно касационно производство.
ПРАВНА ЗАЩИТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА В УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ (НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА И СЕЛИЩНИТЕ ОБРАЗУВАНИЯ) ПРИ СТРОИТЕЛСТВОТО
Проф. д-р Георги Пенчев
Правната защита на околната среда в урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) в процеса на строителната дейност се очертава като един от актуалните екологични проблеми на нашата съвременност. Известно е, че особено през последното столетие се наблюдава увеличаване на мащабите и разнообразяване на формите на антропогенното въздействие върху околната среда, видно особено в засилената урбанизация на съответната територия. Решаването на този труден и сложен по характер екологичен проблем изисква много добро познаване и ефективно прилагане на правната уредба, свързана с екологизацията на строителната дейност.
В нашата правна литература отделни екологоправни аспекти на строителната дейност са разгледани в неголям брой публикации. Поради това една от целите на настоящото изследване е да спомогне за развитието на една по-широка професионална и обществена дискусия по разглежданата проблематика. Друга цел на това изследване е очертаването, макар и накратко, на характерните особености на действащата правна уредба у нас в разглежданата област, което би подпомогнало както юристите и другите специалисти в централната и местната администрация, занимаващи се с териториално устройство във връзка с установените екологични изисквания спрямо тази разнообразна дейност, така и специалистите еколози. То е съобразено със законодателството в сила към 28.05.2013 г.
ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО КРЪГА ОТ ЛИЦА, ЗАСЕГНАТИ ОТ ДЕЙСТВИЕТО НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
Веселина Канатова-Бучкова
В Административнопроцесуалния кодекс кръгът от субектите, засегнати от действието на конкретен административен акт, се определя по различен начин в зависимост от вида на акта. При индивидуалните административни актове в чл. 21, ал. 1 от АПК се говори за действието им по отношение на „отделни граждани или организации”. Съобразно чл. 65 от АПК общите административни актове засягат „неопределен брой лица”, а субектите на засягане при нормативните административни актове са определени от чл. 75, ал. 1 от АПК като „адресати”. Различните понятия за лица, засегнати от действието на определен административен акт, налагат изясняване на въпроса дали и доколко в използваните от законодателя термини – граждани, организации, лица и адресати, е вложено различно правно съдържание, или всички те са част от едно общо понятие – субект на засягане.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК свързва, на първо място, действието на индивидуалния административен акт спрямо отделните граждани. Употребеният термин „граждани” е възпроизведен в АПК от отменената норма на чл. 2, ал. 1 от ЗАП, където кръгът на заинтересованите лица при индивидуалните административни актове е определен по идентичен начин със словосъчетанието „отделни граждани или организации”. Понятието „граждани” в чл. 21, ал. 1 от АПК може да доведе до погрешния извод, че само българските граждани могат да бъдат заинтересовани от издаването и действието на конкретен индивидуален административен акт. На практика, под понятието „граждани” се разбира и следва да се разбира всяко физическо лице, което пребивава на територията на страната и за което индивидуалният административен акт създава права или задължения или засяга негови права или законни интереси.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
IN MEMORIAM
За Емилия Къндева и нейната последна книга „Административно правосъдие. Право и практика“ от доц. д-р Мария Славова
|