СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
Анализ на практиката на Върховния административен съд по приложението на чл. 33 от Закона за защита на конкуренцията за периода от 1999 до 2002 година
Аделина Ковачева, съдия в IV отделение на ВАС
Правото на интелектуална собственост представлява система от правни норми – диспозитивни и императивни, които регулират обществените отношения, свързани с нея. Съществена част от тях са призвани да регулират търговските марки. Последните, като специфичен знак, пряко свързан със стоково-паричните отношения и размяна, са следвали пътя на тяхната еволюция. Защитата им е предмет на световно правно регулиране от края на деветнадесети век. Още през 1883 г. е подписана Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, ратифицирана от България през 1965 година. През 1984 г. е ратифицирана Мадридската спогодба за международна регистрация на марки. Понастоящем са налице многобройни правни актове на Европейската общност относно уредбата на търговските марки (ТМ) и уеднаквяване законодателствата на държавите членки.
Законът за държавните помощи от 2002 година – подготовка за нов тип философия на търговското право в България
Юджийн Стюарт юридически съветник към КЗК по програма ФАР
В тази статия се разглежда приетият през 2002 г в България Закон за държавните помощи в по-широкия контекст на системата на Европейския съюз, на която той се основава, и се описват някои от основните въздействия, произтичащи от цялостното функциониране на системата за контрол на държавните помощи на национално ниво. Статията проследява развитието на системата за контрол на държавните помощи на Европейския съюз и очертава основния им фокус и метод на работа. Въпреки че Европейският съюз непрекъснато настоява за сравними системи във всички страни кандидатки и в другите държави, с които се установяват нови договорни търговски отношения, нивата на държавните помощи остават проблематични в рамките на самия Европейски съюз и усилията за налагането на общи системи в държавите, членки на ЕС, се увеличават. Основата на национална българска система за контрол на държавните помощи може да се търси в Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА) от 1993 г. между Европейския съюз и България. Първоначални опити да се изпълнят поетите ангажименти на база Закона за защита на конкуренцията от 1998 г., като се предостави контролна функция по отношение на държавните помощи на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), сега са заместени от по-последователен подход в новия Закон за държавните помощи от 2002. Този закон разширява и юридически прецизира контролната функция на КЗК и дава ясно определена надзорна функция на българския министър на финансите. Също така предвижда нови санкции и процедура за връщане на незаконно отпуснати помощи. В допълнение към това съществуващите помощи ще бъдат нотифицирани, прегледани и приведени в съответствие до края на тази година. Настоящата статия подчертава необходимостта от подробно обмисляне на критериите за оценка при разработката на подзаконовите актове към Закона за държавните помощи, както и на бързото постигане на широка информираност за правата и задълженията, за да се осигури безпрепятствена работа за новата система. В статията се изтъква степента, в която новият закон може да има влияние върху правителствената политика, деловите среди и бъдещата работа на държавните служители, юристите и съдиите.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
РЕЦЕНЗИЯ
„Договорът за дружество“
от Симеон Чаначев
Камелия Иванова
съдебен помощник към IV отд. на ВАС
„Основи на данъчното законодателство на Европейския съюз“
от Любка Ценова
ПРИЛОЖЕНИЕ
Протокол № 12 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
Протокол № 13 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за отмяната на смъртното наказание при всички обстоятелства
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|