Съдържание на брой 5/2003

СЕМИНАР
“АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВОСЪДИЕ В БЪЛГАРИЯ”

СИСТЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ПО АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА В БЪЛГАРИЯ
Александър Еленков
съдия в V отделение на ВАС

 Парични и непарични административни задължения на граждани и юридически лица могат да възникнат от влезли в сила административни актове или от съдебни решения, заместващи такива актове. Паричните задължения по административни актове са два вида: публични държавни или общински вземания, и частни държавни или общински вземания. Непаричните задължения са или задължения да се извършат определени действия, или задължения да не се извършват запретени действия. Когато липсва дължимото доброволно изпълнение на административните задължения, се пристъпва към принудително изпълнение. То се осъществява по реда и от органите, предвидени в Данъчнопроцесуалния кодекс за публичните държавни или общински вземания, и от административните органи по реда на чл.46 и сл. от Закона за административното производство или от друг специален закон (напр. Закон за устройство на територията) за непаричните задължения. Административният акт се изпълнява от длъжностни лица, определени от органа, който го е издал, освен ако със закон изпълнението е възложено на друг орган, гласи нормата на чл.48, ал.1 ЗАП. Изпълнението на публичните държавни и общински вземания е възложено на други органи по смисъла на чл.48, ал.1 ЗАП - то се осъществява по реда на Данъчния процесуален кодекс и от органите, създадени с този кодекс, а от чл.173, ал.2 ДПК възлага на публичния изпълнител към Агенцията за държавни вземания принудителното събиране на публичните вземания, доколкото друго не е установено с този кодекс. Правила за принудително изпълнение на непарични задължения се съдържат в ЗАП и в някои специални закони (ЗУТ, ЗЧужд., ЗУБеж. и др.). По правило въздържането от запретени действия се осигурява чрез налагане на имуществени санкции. Извършването на определени действия, когато те не са дължими с оглед на личността, може да бъде осъществено от органите по изпълнението за сметка на длъжниците. Когато естеството на задължението налага, длъжностното лице по изпълнението може да иска съдействие от органите на Националната полиция, а ако изпълнението е насочено срещу военнослужещ или срещу служител на Министерството на вътрешните работи - от съответния началник. При необходимост може да се иска съдействие и от други органи. С влезли в сила съдебни решения се създават задължения и за административните органи. Това са случаите: а) когато съдебното решение по чл.42, ал.2 ЗАП, заместващо административния акт, е предпоставка за извършването на други, последващи правни действия от административния орган, и б) по чл.42, ал.3 ЗАП, когато съдът отменя незаконосъобразен отказ да бъде издаден определен административен акт и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Принудителното изпълнение на задълженията, възникнали за административните органи от влезли в сила съдебни решения, се осъществява чрез мотивиране на тези органи към дължимото поведение с помощта на санкции - глоби или лишаване от свобода в по-тежките случаи.

УРЕДБА НА АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ ПО РЕДА НА ЗАНН. ПРЕДСТАВЯНЕ НА БЪЛГАРСКАТА СИСТЕМА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Светлозара Анчева
съдия в I отделение на ВАС

 Законът за административните нарушения и наказания има кодификационен характер, тъй като с него са уредени общи принципи и правила за установяване на административните нарушения, налагането на наказанията и тяхното изпълнение, т.е. налице са както материалноправни разпоредби, насочени към съдържанието на субективните права, така и процесуалноправни норми, уреждащи реда за осъществяване на тези права и формите на правна защита. От законодателно развитие и усъвършенстване се нуждае материята за административнонаказателната отговорност на юридическите лица, предвид възникващите въпроси и различни хипотези в практиката, които трябва да намерят законодателно разрешение в максимален вариант. Усъвършенстването на тази материя произтича и от поетите от България международни ангажименти, като се има предвид ратифицирането от нашата страна на Наказателна конвенция относно корупцията, считано от 01.07.2002 г., поради което и на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България тя вече е част от вътрешното ни право. С тази конвенция всяка страна следва да гарантира, че в случай на установена отговорност на юридическите лица ще бъдат наложени ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни и ненаказателни санкции, включително и парични такива.

УСТРОЙСТВО И ПРАВОМОЩИЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР
Ст.н.с. д-р Иван Г. Стоянов

 Комисията за финансов надзор е нов контролен орган в системата на държавните органи. Досега все още тя не е била обект на изследване в нашата финансовоправна литература. Нормативната уредба се съдържа в Закона за Комисията за финансов надзор (ДВ, бр. 8 от 2003 г.). По смисъла на този закон финансов надзор е надзорът на:
1. дейността на регулираните пазари на ценни книжа, Централния депозитар (той представлява акционерно дружество, чиято основна функция е регистриране на сделките с ценни книжа), инвестиционните посредници, инвестиционните и управляващите дружества, физическите лица, които непосредствено извършват сделки с ценни книжа и инвестиционни консултации, публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа;
2. дейността на застрахователите, застрахователните брокери и застрахователните агенти;
3. дейността на дружествата, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване, в това число пенсионно, здравно и за безработица и професионална квалификация, както и на управляваните от тях фондове.
Комисията за финансов надзор и нейните органи упражняват надзор чрез:
1. издаване на разрешения (лицензии) и одобрения, както и отказите за издаване на такива разрешения и одобрения;
2. извършване на проверки по документи и на място на посочените по-горе лица;
3. прилагане на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания.
Посочените по-горе дейности имат обща характеристика - чрез тях се привличат, управляват и използват чужди парични средства или други имуществени права, принадлежащи на широк кръг лица. Това предизвиква безсъмнено широк обществен интерес от засилена защита на правата на инвеститорите, застрахованите или осигурените лица, което налага и строго регулиране и контролиране от държавата чрез специализиран орган, какъвто е Комисията за финансов надзор (вж. мотивите на р. № 11 по к.д. № 9 от 2003 г. на КС, ДВ, бр. 62 от 2003 г.).

ОРХУСКАТА КОНВЕНЦИЯ – НОВО ЗАДАВАЩО СЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВОСЪДИЕ
Александър Коджабашев

 Статията предлага анализ на някои от предизвикателствата, които Орхуската конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси ще предложи пред българското административно правосъдие. Въпреки че Орхуската конвенция все още не е ратифицирана от парламента, част от нейните разпоредби са вече действащи като норми от наскоро приетия Закон за опазване на околната среда (ЗООС).

РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
“Европейски съд по правата на човека. Избрани решения за 1996 – 2000 г.”

ПРИЛОЖЕНИЕ
Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда

УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА