Съдържание на брой 1/2004

ЕФЕКТИВНОСТ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВОСЪДИЕ
Изследване, проведено от Националния център за изучаване на общественото мнение в периода 22 януари – 3 февруари 2004 г.

  Изследване, представително за жалбоподателите в съдилищата в София, Пловдив, Бургас, Русе, Велико Търново и Благоевград, проведено от Националния център за изучаване на общественото мнение в периода 22 януари – 3 февруари 2004 г.
Изследването е възложено в рамките на дейностите по Проект БУЛ /03/002 – “Изграждане на нова система на административно правосъдие в България” на Програмата на ООН за развитие, изпълняван от Министерството на правосъдието в сътрудничество с Върховния административен съд, с финансовата подкрепа на посолството на Великобритания в България, Канадската агенция за международно развитие, Министерството на правосъдието и ПРООН.
Изследването ЕФЕКТИВНОСТ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВОСЪДИЕ е проведено сред 481 участници в административни дела в градовете София, Пловдив, Бургас, Русе, Велико Търново и Благоевград. Интервюираните са участници в административни дела и изразяват отношението си към различни аспекти на административното правосъдие. Принципният характер на въпросите предполага обективни преценки на интервюираните. В техните отговори обаче освен обективност личат и негативни емоции и проектирано отрицателно отношение към съдебната система като цяло. Административното правосъдие е специфична област, към която хората са подчертано скептични, тъй като мислят за държавата и държавните институции като за “силната страна” в един съдебен процес. В същото време компетентността на съдиите, занимаващи се с административни дела, предизвиква немалко доверие сред жалбоподателите. Те дават и добри оценки за работа на тези съдии като цяло.

ЗА ПОНЯТИЕТО “ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ” В ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
Александър Еленков
съдия в V отделение на ВАС

  Законодателят е дал легална дефиниция на понятието "обществена информация" - чл. 2, ал. 1 ЗДОИ определя обществената информация като “информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти”. Несъмнено е, че обществената информация е вид информация. Поради това е неприемливо видовото понятие “обществена информация” да бъде дефинирано посредством родовото понятие “информация”, което също се нуждае от законова дефиниция.
Основната част от проблемите в съдебната практика по Закона за достъп до обществена информация възникнаха именно поради този недостатък на дефиницията по чл. 2, ал. 1, обусловен от обстоятелството, че законът не съдържа определение на основното понятие в нея - информация. Ето защо е от съществено значение да бъде дефинирано на първо място понятието “информация”. А бъде ли направено това, определянето на една информация като обществена ще бъде значително по-просто. Освен това дефинирането на понятието “информация” ще улесни отговорите и на редица други въпроси.
След обстоен анализ на разрешенията, дадени от Върховния административен съд по различни правни спорове за достъп до обществена информация се прави предложение в порядък за създаване на следните законови дефиниции на тези понятия:
“Обществена информация по смисъла на този закон е всяка съвкупност от данни, структурирани по определен критерий и с определена цел и предназначение, както и всяко сведение за някое положение или за някаква дейност, които са свързани с обществения живот в Република България и дават възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти”. А ако бъде запазена сега съществуващата дефиниция на понятието "обществена информация" в допълнителната разпоредба на ЗДОИ да бъде създадена нова т. 3 със следното съдържание: “Информация по смисъла на този закон е всяка съвкупност от данни, структурирани по определен критерий и с определена цел и предназначение, както и всяко сведение за някое положение или за някаква дейност.”

ПРАВНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ РАМКОВ ДОГОВОР КАТО ИЗТОЧНИК НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО
Гл.ас. Нина Гевренова
Доц. д-р Дарина Зиновиева

  Юридическата регламентация на Националния рамков договор (НРД) като правна фигура се съдържа в Закона за здравното осигуряване (чл. 53 - чл. 55 от ЗЗО). Текстът на чл. 53 ЗЗО урежда подписване на Национален рамков договор “за осъществяване на дейностите по този закон”. Никъде повече не се детайлизира понятието НРД, освен посочването на елементите му, които можем да обединим и структурираме по пътя на систематичното тълкуване на закона. От 1998 г. до сега практиката и юриспруденцията показа особената важност на тази правна фигура, тъй като от нейното наличие в правния мир възникват основни обществени отношения, свързани с осигурителното, административното и облигационно право.
Анализът на въпроси като правната същност на НРД, предмета на НРД, субектите, участващи в производството по създаване на НРД, особености на техните волеизявления, както и процедурата по сключване и промяна на НРД, се налага поради възникналите съдебни спорове, дискусиите в доктрината и практиката, наличието на висящи съдебни дела, нормотворчеството. Последните години показаха, че изброените горе въпроси, свързани с прилагането на НРД, се оказаха възлови правни проблеми в почти всеки казус, съдебен спор или практика на администрацията в сферата на здравното осигуряване. Оттук и необходимостта от по-обхватно и задълбочено теоретично и практическо правно изследване на НРД като нова правна фигура в законодателството, с централно значение в прилагането на системата на здравно осигуряване в Република България.
В настоящото изследване сме си поставили задачата да разгледаме проблемите, свързани с прилагането на НРД от гледна точка на общата теория на правото, на административното право, на осигурителното право, въпроси на облигационното право, за да се направят изводи и заключения, решаващи проблеми от теорията и практиката, като цяло, във връзка с всички отрасли в правото, имащи отношение към тази сложна, но със значително обществено значение фигура - Националния рамков договор.

КОНТРОЛ ЗА КОНСТИТУЦИОННОСТ НА ДАНЪЧНИТЕ ЗАКОНИ
Ст.н.с. д-р Иван Г. Стоянов

  В р. № 6 на КС (ДВ, бр. 35 от 1998 г.) се иска установяването на противоконституционността на чл. 33, ал. 5 и § 5 на ПЗР на ЗОДФЛ. Делото е образувано по искане на главния прокурор. В искането се поддържа, че тези правни норми противоречат на чл. 60, ал. 1 и чл. 84, т. 3 от Конституцията. Във връзка с това се твърди, че не е спазено конституционното изискване за определяне размера на данъците от НС, тъй като на общинските съвети е предоставено да уточнят в надлежно фиксираните граници конкретния размер на данъка по чл. 31, т. 3, 4, 5, 6 и 7 ЗОДФЛ.
Окончателният годишен (патентен) данък е установен с чл. 30 ЗОДФЛ. На данъчните субекти, които извършват търговска производствена и друг вид дейност по чл. 31, т. 3 - 7 ЗОДФЛ, е определен минимален и максимален предел на данъка. С чл. 33, ал. 3 ЗОДФЛ определянето на размера му в тези предели е възложено на общинските съвети. Посочената разпоредба е противоконституционна. Конституционните принципи, на които трябва да съответстват данъчните норми, включват изискването за установяване на данъците и определяне на размера им от НС. Този извод се основава на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, от който следва, че данъчните задължения се създават със закон, а не с акт на друг държавен орган. Той се основава и на чл. 84, т. 3 от Конституцията, според който само НС е компетентно да въвежда данъци и да определя техния размер. В този смисъл е и р. № 3 от 1996 г., в което е посочено, че отбелязаното правомощие принадлежи изключително на НС и не може да се делегира. Затова със закон следва да бъдат определени всички показатели, чрез които може да се индивидуализира размерът на данъка за всеки данъчен субект. В чл. 33, ал. 3 ЗОДФЛ липсват такива показатели.

АНАЛИЗ НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ОТНОСНО ПРИЛОЖИМИЯ ЗАКОН ПРИ КАСАЦИОННОТО ОБЖАЛВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ ПО ЗАНН
Д-р Венцислав М. Великов. ИПН-БАН

  Съгласно направеното през 1998 г. изменение на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН решенията на районния съд по административнонаказателни дела подлежат на касационно обжалване пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд (ЗВАС). С това изменение бе въведена възможност за касационен контрол върху съдебните решения на районните съдилища по административнонаказателни дела, което бе една положителна стъпка напред. Същевременно това изменение още тогава постави редица въпроси, на които за съжаление законодателят не реагира до ден днешен. Опитите на съдебната практика да преодолее поставените въпроси и противоречия от това препращане често са противоречиви или не са достатъчно категорични. Ето защо пред настоящата статия е поставена задачата да анализира съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) и да даде отговор на най-съществени въпроси, които предизвика промяната през 1998 г.

ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С ЦЕЛ УКРЕПВАНЕ НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА
Среща на експерти, посветена на административното право и административното правосъдие в България
София, 16- 17 септември 2003 г.
Доклад от срещата

 ДОКЛАД НА ЕКСПЕРТИТЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА
изготвен от:
г-жа Мирей Хеерс, заместник-председател,
Административен съд, гр. Бордо, Франция;
г-н Марио Алмейда, професор по административно право,
Университет в Порто, Португалия;
г-н Филип Жербе, научен сътрудник,
Федерално министерство на правосъдието, Швейцария
I.Представяне на мисията
II. Конкретни въпроси
А. Организация на административното правораздаване
Б. Актове, неподлежащи на съдебен контрол
В. Контрол върху нормативните актове
Г. Отговорност на юридическите лица за извършени нарушения
Д. Изпълнение на съдебните решения по административни дела
III. Приложения
*Докладът е съставен по Програмата за сътрудничество с цел укрепване на правовата държава на Съвета на Европа и преведен с финансовата подкрепа на Програма ФАР на Европейския съюз – проект ”Усъвършенстване на административното правосъдие с оглед борбата против корупцията”.

ОБХВАТ НА СЪДЕБНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ АКТОВЕТЕ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА
Марио Аросо де Алмейда
Професор в Юридическия факултет на Португалския католически университет; консултант към Бюрото за законодателна политика и планиране в Министерството на правосъдието, Португалия

РЕФОРМАТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА В ПОРТУГАЛИЯ И РЕФОРМАТА В БЪЛГАРИЯ
Марио Аросо де Алмейда

РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
“Проект на договора за приемане на Конституцията на Европа, изготвен от Европейския конвент”

УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА