Съдържание на брой 4/2004

ЕВРОПА, РАЗГЛЕДАНА КАТО ПРАВНА ОБЩНОСТ
Зигберт Албер
Генерален адвокат в Съда на Европейските общности, Люксембург

Европейското обединение често се възприема с девалвиращата оценка, че служело единствено на стопанството и на едрата индустрия, а може би и на криминалните престъпници, които можели безконтролно да преминават границите. Подобна аргументация граничи с непознаване на въпроса. Европейският съюз е една омиротворяваща общност и това е най-голямата й ценност изобщо. Повече от половин век ние живеем помежду си в мир. Това е най-дългият мирен период в нашата история. Освен това живеем свободно и в условия на демократични правила. Гаранциите за тяхното спазване дават правни институции като Европейския парламент, Съвета на министрите и много други. Европа на първо място е общност, гарантираща мира. Тя добива конкретни измерения и се манифестира чрез Европейския съюз в три форми: икономическа, правна и ценностна.
Броят и начините, по които функционират европейските организации и съюзи, са изумително много на брой. Основни обаче са трите формации: Съветът на Европа, Западноевропейският съюз и Европейските общности, респ. Европейският съюз. Докато първите две организации служат предимно на координацията и кооперирането, Европейските общности се отличават със своите интеграционни критерии. Когато днес се заговори за “Европа”, се има предвид именно Европейският съюз или Европейската общност.
Защо обаче трябваше да се създадат Европейските общности, защо не се задоволихме със съществуването само на Съвета на Европа? Естествено, признаването на основните права и свободи не е достатъчно за уреждане на междудържавните отношения. Освен това намирането и взимането на решения от Съвета на Европа е твърде муден и продължителен процес. Липсата на възможност за пряко въздействие и трудностите на приспособяването също са причина да се основат впоследствие Европейските общности, чиито най-важни инструменти са правни актове, влизащи пряко и непосредствено в сила за всички държави-участнички и поради това действащи бързо и резултатно.

НОВИЯТ ПОРТУГАЛСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА
Проф. Едуардо Гарсия де Ентерия
Universidad Complutense de Madrid

Новият португалски закон се отличава с особена обширност на критериите и подчертано усилие по посока подобряване на съдебния надзор на гражданите пред администрацията, което е едно от неоспоримите изисквания на концепцията за сегашната правова държава.
В частта с общите положения, развита в раздел първи, се започва с глава първа с надслов “Основни разпоредби”. Тук заслужава да се отбележи разгръщането на конституционния принцип за “ефективен съдебен надзор”, формулирано в чл. 2, в който се изброяват всички искове, които гражданите могат да представят пред административните съдилища, без обаче да се изключва възможността за някой друг, който би могъл да се окаже подходящ при специфични обстоятелства. Изброяват се типови и добре познати искове (обявяване на административни актове за нищожни, решения администрацията да заплати парични суми, незаконност на норми, решения администрацията да постанови законно дължими административни актове или предоставяне на вещи или извършване на дейности), но се конкретизират също и други искове, които обикновено административните съдилища включват в правото си да подменят уреденото съдържание на актовете, които са били обявени за нищожни (признават се субективни юридически положения или положения за носител на качества или изпълнение на условия).
В никакъв случай не е излишно формулирането на този набор от възможности за съдебен надзор; така например основателно правото на получаване на декларация за задължително въздържане от страна на администрацията, “ако съществува заплахата от бъдещи щети”, което не е очевидно в традицията на процесуално-административното право като “дело срещу акта”. Изброяването на цялото това възможно съдържание на жалбата на жалбоподателите се представя като възможно описание, сред много други, на основното “право на ефективен съдебен надзор” с конституционна категория както в Португалия, така и в Испания.
Точно попадение е и това, че чл. 3 съотнася параметъра на завеждането на дело както към нормите, така и към “съдебните принципи”, задължаващи администрацията, като включва към правораздавателните правомощия на съдилищата всички изпълнителни права, упоменавайки изрично дори принудителни глоби.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 123 ГПК ПРИ ОБЖАЛВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
Поглед върху практиката на митническите органи, съдилищата и проекта за административнопроцесуален кодекс
Н. с. II ст. д-р Венцислав Великов
Институт за правни науки - БАН

В статията за първи път в българската правна литература се анализира приложимостта на чл. 123 от ГПК в делата от административен характер. Чл. 123 ГПК предоставя възможност на съда да съедини няколко дела в едно, когато те имат общ предмет. Авторът обсъжда възможността с цел процесуална икономия и бързина на административния процес при административни дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът да може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.

ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ В ОБЛАСТТА НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Иван Керемедчиев, юрист в МОСВ

Правната уредба на принудителните административни мерки се съдържа в чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания. Нормите са обособени в самостоятелен раздел трети с наименование “Принудителни административни мерки” на глава втора “Административни нарушения и наказания”. В тези норми се съдържа общата клауза на принудителните административни мерки. В чл. 22 от ЗАНН законодателят е посочил видовете принудителни административни мерки: превантивни, преустановителни и възстановителни. Превантивни принудителни административни мерки се прилагат, за да се предотврати извършването на административно нарушение. Преустановителни принудителни административни мерки се прилагат с цел да се пресече, да се преустанови продължаването на едно започнало вече административно нарушение. Възстановителни принудителни административни мерки се прилагат, когато има нанесени реални вреди и целта на мярката е те да бъдат възстановени. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, начинът на тяхното приложение и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС

НОВИ КНИГИ
“Данъчен процес” от Здравко Славчев
“Омбудсманът (общественият посредник) в Република България” от ст.н.с. II ст. доктор по право Веселин Цанков

УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА