СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
ОПЕРАТИВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ И СЪДЕБЕН КОНТРОЛ
Проф. д-р Емилия Къндева
Конституционният и законов принцип, че административните актове могат да се оспорват пред съда само по отношение на тяхната законосъобразност, не води до еднозначно и лесноприложимо заключение, че въпросите, отнасящи се до “правилност” или “преценка на административния орган” и свързани с упражняването на “оперативна самостоятелност” от административните органи, стоят извън вниманието на съда и обхвата на съдебния контрол.
Разнообразната неединна практика на съда в тази връзка доказва най-малкото две неща: първо, че не е ясно и категорично очертана границата между това, което законът регламентира и което може да е предмет на съдебно обжалване, и това, което не е регламентирано от закона, което остава в собствената вътрешна “кухня” на дискреционната власт на отделния административен орган и може да бъде предмет на обжалване само по административен ред. Второ, че има много степени и нюанси на проникване на законовите регламентации в това, което най-общо наричаме “оперативна самостоятелност”. Основният въпрос, който е от изключителна важност както за административната , така и за съдебната практика, е докъде се простират изискванията и ограниченията на закона и как те се проявяват в “обвързаната компетентност” и “оперативната самостоятелност”. Този въпрос придобива още по-голямо значение с приемането и влизането в действие на Административнопроцесуалния кодекс, в който редица разпоредби се отнасят пряко или косвено до преценката на административния орган.
Административнопроцесуалният кодекс фокусира специално внимание върху въпросите на оперативната самостоятелност с оглед оспорването на административните актове пред съда в няколко насоки:
1/ Разпоредба със заглавие “Съдебен контрол и оперативна самостоятелност” постановява, че при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е спазил изискванията за законност на административните актове.
2/ “Съразмерността” е регламентирана като основен принцип в Административнопроцесуалния кодекс и следователно изисквания като “не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава” или “прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях”, представляват законовоустановени критерии при упражняването на правомощията на административните органи и издаването на административни актове от тях в условията на оперативна самостоятелност. Това са установени от закона изисквания към самото съдържание на административния акт и към съответствието му с целта на закона. Следва, че когато съдът проверява дали са спазени материалноправните разпоредби, той би трябвало да провери дали са спазени и изискванията на АПК, включително и тези дали административният орган е избрал “най-икономичната и най-благоприятна” възможност, дали приложените мерки са “по-благоприятни”, кое е “най-необходимото за целта”, за която актът се издава. Тази постановка създава предизвикателства към досегашното традиционно ограничено разбиране за контрола за законосъобразност.
3/ Като част от принципа на равенство кодексът възприема правилото: “В пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво”. “Еднаквото” третиране на сходни случаи обаче въвежда, макар и не категорично, “прецедента” в административния процес. Тази разпоредба от проекта на АПК трябва да се оценява и прилага внимателно. Съдът може да бъде изправен пред нерешимата задача да преценява съответствието на оспорвания пред него акт с прецедентните решения на миналите сходни случаи за всеки отделен орган.
4/ Административнопроцесуалният кодекс поставя въпроса за оперативната самостоятелност и при регламентиране на правомощията на съда при отмяна на оспорвания административен акт. Производствените действия на съда след отмяната на незаконосъобразния административен акт зависят от това дали актът е бил издаден в условията на оперативна самостоятелност или на “обвързана компетентност” – дали въпросът, решаван в административния акт, е бил или не е бил предоставен на преценката на административния орган.
5/ Административнопроцесуалният кодекс употребява понятието “разумен” – “разумен срок”, “разумно действие”, като по този начин прилагателното “разумен” придобива характер на елемент от процесуално правило. “Разумен” спада към така наречените “неопределени” понятия и изрази, които се отнасят към сферата на преценката на органа. Съдът следи да се извършва контрол и да се намесва на такова основание само при ясни случаи.
СХЕМИ ЗА ДАНЪЧНИ ИЗМАМИ С ДДС
Валтер ван дер Корпут
Любка Ценова – доктор по данъчно право
В настоящата статия ще разгледаме най-често използваните измами за избягване облагането с ДДС при извършване на “вътреобщностна търговия със стоки”.
Известно е, че ДДС има широка данъчна основа и относително висока данъчна ставка. Тази комбинация създава благоприятни предпоставки за извършване на данъчни измами. Това най-добре се вижда от следния пример: ако една българска фирма извърши доставка на стоки на стойност 100 ед., без да издаде ДДС фактура и без да внесе 20% ДДС в бюджета, тя ще реализира “печалба” от 20 ед. Когато стойността на доставените стоки е 100 000 ед., то незаконната “печалба” ще бъде 20 000 ед., а когато сделката е на стойност 10 милиона, “печалбата” ще бъде съответно 2 милиона.
С цел преодоляване възможностите за осъществяване на описаните “печалби” в ДДС системата има вграден защитен механизъм, който да възпира измамите. От гледна точка на перспективата да не заплащат ДДС фирмите купувачи не би трябвало да проявяват наивност, когато закупуват стоки без фактура, защото ДДС не представлява реална данъчна тежест за тях. Фирмите купувачи не бива да забравят, че имат право да приспадат като данъчен кредит платения от тях ДДС.
Например когато по една доставка те заплащат 100 ед. + 20%ДДС = 120 ед., то крайният резултат е този, че те придобиват стоките на нетна цена (без данък), т.е. на цена от 100 ед. Обратно, когато една фирма извършва доставка на стоки, за които не е платен или не е преведен ДДС в държавния бюджет, то за тази фирма ще бъде много трудно да получи данъчен кредит.
По същество ДДС е открит и ефективен данък, но при отсъствие на добър данъчен контрол той може да се окаже значителен източник на доходи, придобити в резултат на данъчни измами.
ДЕЙСТВИЕ НА НОРМАТИВНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ВЪВ ВРЕМЕТО
Н.с. II ст. Веселина Канатова-Бучкова
Правното действие на юридическите актове по принцип е следствие на тяхната правна характеристика. В този смисъл характеристиката на подзаконовите административни актове като “нормативни административни актове” предпоставя и основните параметри на правното им действие. Обстоятелството, че те съдържат правни норми, които се издават предимно по приложение на законови разпоредби - вторични правни правила, обуславя квалификация на действието им, аналогична на действието на правната норма. Ето защо действието на нормативните административни актове следва да се разглежда от три аспекта - действие във времето, пространството и по отношение на лицата.
Проблемът за действието на нормативните административни актове във времето е свързан с изследване на въпросите за началния момент на влизането им в сила и предпоставките за това, зависимостта на действието им във времето от приложението на законовата правна норма, във връзка с която те са издадени, както и начините за прекратяване на действието им и възможността за обратно действие. В настоящото изложение се разглеждат предимно разпоредбите, регламентиращи предпоставките за влизане в сила на нормативните административни актове и действието им напред във времето, от една страна, и възможността вторичните правни норми на подзаконовите нормативни административни актове да имат ретроактивно приложение, от друга.
ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА СЪДИИТЕ ОТ ВАС
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 18.04.2006 г. по тълк. дело № 1/2006 г. на Общото събрание на съдиите от втора колегия на ВАС,докладчик зам.-председателят на ВАС Стефка Стоева
(Решението може да се види в основното меню на сайта – рубрика ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ.)
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„ИСКОВЕ ПО ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ“ от Аделина Ковачева, съдия във Върховния административен съд
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|