СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
ПИСМЕНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЧЛ. 43 АПК КАТО СРЕДСТВО ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ПРАВА В АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Минчо Спасов
Институт за правни науки при БАН
Статията разглежда една малко изследвана възможност пред гражданите да се защитят от неправомерно бездействие на администрацията.
Разгледано е накратко значението на декларацията като доказателствено средство в административния процес и различията в това отношение с гражданския процес.
Предоставената от чл. 43 АПК възможност закъсняло или неиздадено въобще изявление на държавен орган да се замести с декларация от самия гражданин по друго административно правоотношение дава възможност и на друг – добросъвестен административен орган – да довърши преписката си, без да чака закъсняващ неправомерно документ от друг административен орган.
Разгледана е доказателствената тежест на декларацията на гражданина, правата и задълженията на административния орган да я приеме и разгледа, както и последиците от колизия между съдържанието на декларацията и издаден по-късно акт на административния орган, чието изявление е било очаквано и заместено. Дадени са конкретни примери за административни казуси, в които този правен инструмент може да намери приложение.
ПОНЯТИЕТО “ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ПРАВНИ СУБЕКТИ” ПРИ ИНДИВИДУАЛНИТЕ И НОРМАТИВНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
Веселина Канатова-Бучкова,
научен сътрудник в Института за правни науки при БАН
Понятието “заинтересовано лице” в административното право се свързва с действието на конкретен административен акт по отношение на определено лице – при индивидуалните административни актове, определяем кръг от лица – при общите, или неопределен брой лица - при нормативните административни актове. В тази връзка, според Тълкувателно решение № 1 от 08.06.2001 г. на ВАС: “Заинтересувани по смисъла на чл. 7, ал. 2, чл. 17, ал. 1, чл. 41, ал. 2 ЗАП и на чл. 18, т. 3 и чл. 21, ал. 1 ЗВАС са тези органи и лица, в чиято правна сфера обжалваният административен акт предизвиква правни последици.”
Основен аспект на качеството “заинтересовано” от действието на административния акт лице е именно възможността за атакуване на правните последици от действието на административния акт пред по-горестоящ административен орган или пред съда. Ето защо в много случаи посредством определяне на правния интерес от обжалване на конкретен административен акт се прави заключение, че лицата, имащи правен интерес от атакуването му, са тези “заинтересовани” от неговото действие.
ОРГАНИ, УСТАНОВЯВАЩИ ПУБЛИЧНИ ФИНАНСОВИ ВЗЕМАНИЯ
Здравко Славчев,
асистент по данъчно и финансово право
От гледна точка на властническия метод в регламентацията на публичните финансови правоотношения разбираемо е обстоятелството, че различни органи са натоварени със задълженията да следят, установяват и предприемат действия, насочени към ефективно постъпление на средства в бюджета.
Бюджетната еластичност трябва да е средство за оздравяване на платежните инструменти като цяло, а не спекулативен метод за увеличаване на постъпленията в бюджета за сметка на доверието в националния лев.
Установяването на вземанията се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Правилото на чл. 166 ДОПК е от значение предвид обстоятелството, че многобройни властнически органи администрират публичните финансови задължения и различни са процесуалните правила по установяване и защита срещу актовете на административните органи.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВОСЪДИЕ“ от проф. д-р Емилия Къндева
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|