СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
ЗА ХАРАКТЕРА НА ПРАВООТНОШЕНИЯТА НА СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ
Проф. Васил Мръчков, доктор на юридическите науки
Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи при упражняване на държавната съдебна власт не са трудови правоотношения. Те са юридически отношения на власт и подчинение между органа, който назначава съдията, прокурора и следователя, и лицето, което изпълнява служебните функции по осъществяването на правосъдието. Тези правоотношения не притежават и характеристиките на служебни правоотношения, тъй като са свързани с упражняване на друга власт, различна от изпълнителната – съдебната власт.
При изпълнение на служебните си задължения, с оглед осъществяване функциите на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите се нуждаят от специфичното правно положение на независимост от останалите държавни власти и на подчиненост единствено и само на закона. Това налага и особен ред за тяхното назначаване и освобождаване от Висшия съдебен съвет като административен орган, чието основно конституционно предназначение е да гарантира независимостта на съдебната власт. Решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване, преместване, повишаване, понижаване и дисциплинарно наказване на съдиите, прокурорите и следователите са индивидуални административни актове, подлежащи на обжалване пред Върховния административен съд. Правоотношенията, по които се постановяват тези решения, са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на държавна служба при осъществяване на съдебната власт.
ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВАТА ПО ИЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
Проф. д-р Кино Лазаров
Да се възобнови едно административно производство означава да се постави отново за решаване въпрос, вече разрешен в хода на приключило производство с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт. В този смисъл възобновяването е преодоляване на т.нар. “формална законна сила” на административните актове. То е своеобразно “продължаване” на административното производство, поставяне наново на материалноправните въпроси, които са били основен предмет на производството и са решени с издадения административен акт.
Когато тук се говори за “издаден” административен акт, не трябва да се разбира непременно акт, с който е уважено едно искане, или казано по-обобщено, акт с положително съдържание. Може да се касае и за акт с отрицателно съдържание – отказ. Той също има белезите на индивидуален административен акт. Същественото е, че производството е приключило и въпросът от материалноправно естество – негов главен, основен предмет – е решен със съответно волеизявление на компетентния административен орган, което вече не може да бъде атакувано чрез редовно (административно или съдебно) обжалване или пък е атакувано безрезултатно.
СЪДЕБЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ РЕВИЗИОННИТЕ АКТОВЕ СПОРЕД ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Проф. д-р Иван Г. Стоянов
Правото на защита като основно право на гражданите бе закрепено за първи път в общата му форма в Конституцията на Република България от 1991 г. Новата конституция отрази и новата философия за човека като висша ценност с основен каталог от права. Тя възприе и закрепи основните права на човека, признати и гарантирани от международното право. Съгласно чл. 56 КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.
ЧУЖДЕСТРАННА СЪДЕБНА ПРАКТИКА
СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ
ПРИСЪДА ПО ДЕЛО С-92/00
(HOSPITAL INGENIEURE KRANKENHAUSTECHNIK PLANUNGS-GESELLSCHAFT GMBH (HI) СРЕЩУ ГРАД ВИЕНА)
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„СЪСТАВЯНЕ НА ПРАВНИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ” от проф. Борис Спасов
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|