СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
ИМУЩЕСТВЕНАТА ОТЧЕТНИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ ПО НОВИЯ ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ
Проф. д-р Иван Г. Стоянов
Нормативната уредба, съдържаща се в Кодекса на труда, не изчерпва правната регламентация на имуществената отговорност на работниците и служителите за вредите, причинени в рамките на трудовото правоотношение. След като с приемането на КТ се постигна известно единство в материалноправния режим на имуществената отговорност, то с приемането на Закона за държавния финансов контрол (отм.) се възстанови съществуващият преди това дуализъм в материалноправната уредба. Това състояние на нещата се запази и след приемането на сега действащия Закон за държавната финансова инспекция (ЗДФИ). И в него се установи обособен режим на имуществената отговорност. Това, при дублирането и липсата на съгласуваност в двете нормативни уредби, поставя въпроса за разграничителната линия в приложното поле на режимите на имуществената отговорност по двата закона - КТ и ЗДФИ.
ПРАВНО РЕГУЛИРАНЕ НА ФИНАНСИРАНЕТО НА ДЕЙНОСТИ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКОТО И БЪЛГАРСКОТО ПРАВО
Доц. д-р Георги Пенчев
ИПН – БАН
Известно е, че разрешаването на сложните екологични проблеми на нашата съвременност изисква в немалко случаи значителни финансови разходи. Именно това обстоятелство обуславя нарастващата значимост на финансирането на дейности по опазване на околната среда като важно икономическо и правно средство за разрешаване на редица екологични проблеми в Европейския съюз (ЕС) и в Република България. Основната цел на настоящата статия е разглеждането на правните аспекти на финансирането на такива дейности по европейското и българското право с актуалност към 31.12.2006 г. Същевременно с извършения анализ в разглежданата област се цели да бъдат подпомогнати, от една страна, служителите от държавната и общинската администрация, занимаващи се с проблемите на европейската интеграция и опазването на околната среда, а от друга страна, учени, студенти, практикуващи специалисти еколози и неправителствените екологични организации в усилията им да изучават и разрешават комплексните и твърде често сложни екологични проблеми в нашата страна. Освен това тази проблематика ще бъде актуална и за практиката както на Върховния административен съд, така и на административните ни съдилища главно по две причини: поради правната възможност за оспорване по съдебен ред на административните актове, вкл. подзаконовите нормативни актове, в разглежданата област; и поради “директния ефект” (т.е. пряката приложимост – бел. авт.) на регламентите като видове източници на европейското право в националното ни законодателство и свързаната с тях правна възможност за български граждани да търсят по съдебен ред защита на правата си, произтичащи от тях.
ЗАЩИТА НА ПРАВНИТЕ ОЧАКВАНИЯ В АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВО НА СТРАНИТЕ - ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Ст. ас. Константин Василев Пехливанов,
ПУ "Паисий Хилендарски"
Наред с типичните обекти на правна защита (като субективното право и законния интерес) съществува още един, на който у нас се обръща по-малко внимание - правните очаквания. Член 56 от Конституцията на Република България, основната норма относно правото на защита, не го поставя до споменатите по-горе обекти. Член 117, първият текст на глава шеста - "Съдебна власт", също не го споменава. В административноправната доктрина и практика понятието не се среща, макар че чл. 120, ал. 2 на Конституцията, основана на административното правосъдие у нас, признава интерес да се обжалват актове, които "засягат" адресата. Това оставя място за по-широко тълкуване. Законите за административното производство и за Върховния административен съд също не съдържат прецизни норми за правния интерес, а предоставят това на доктрината и практиката. Тя неизменно го свързва с увреждане на субективно право и законен интерес, но не и с правно очакване.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
“СПОРАЗУМЕНИЕТО ПО ЧЛ. 20 НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС” от Цветан Сивков
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|