СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
ПРИЗНАВАНЕ ДИРЕКТНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДИРЕКТИВИТЕ НА ЕС В ПРАКТИКАТА НА ВАС
Д-р Любка Ценова,
експерт по европейско данъчно право
Поводът за настоящата статия е отправена препоръка от страна на авторите на новоизлязла книга, с която те съветват своите читатели „в случаите, в които държава членка пропусне да въведе задължителните правни положения, установени с директива, или ги въведе в противоречие с тях, правните субекти имат право да претендират както пред вътрешните съдилища, така и пред всички държавни и общински органи, директен ефект, т.е. директно приложение на европейското законодателство, когато вътрешните норми му противоречат”.
Въпросите, които възникват след прочита на този текст, са: доколко твърденията на авторите са коректни и в тази връзка могат ли те да служат като основание на заинтересованите лица да претендират пред българските съдилища и пред компетентните държавни и общински органи директно приложение за нетранспонирани или неточно въведени в българското законодателство разпоредби на директиви на ЕС и по-конкретно на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност?
Отговорите на поставените въпроси се съдържат в източниците на право на Европейския съюз: Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), както и в решенията на Съда на ЕС.
СПЕЦИАЛНА КЛАУЗА В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ОСПОРВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
Евгени Стоянов, доктор по право
Специалната клауза има прояви във всички фази на административното производство. Така както общата клауза обхваща и производството по издаване на индивидуални административни актове, и производството по тяхното оспорване (пред съд или по-горен административен орган), и производството по тяхното изпълнение, то същото се отнася и за специалната клауза в административното производство. Това от своя страна означава, че когато се използва изразът „съдебният контрол върху индивидуалните административни актове в Република България се основава на общата клауза”, то със същото основание може да се приеме, че ”административният контрол върху индивидуалните административни актове в Република България се основава на обща клауза”.
Посоченото по-горе означава, че общата клауза в административното производство, във всичките й проявни форми, следва да се отнася винаги до общата правна уредба, която се съдържа в АПК. АПК установява общите правила (общата клауза) и всяко едно отклонение от тези правила следва да се приеме като специална клауза. Отклонението от общите правила означава още, че винаги когато липсва специална клауза, следва да се прилагат общите правила, установени в АПК.
ТЕРИТОРИАЛНО ДЕЙСТВИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ, ОСОБЕНИЯТ СЛУЧАЙ НА ДОГОВОРИТЕ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ
Катерина Йочева,
доктор по международно и европейско право
Правото на международните договори е добре уреден отрасъл от международното публично право (по-нататък „МПП“). От древността, откогато се пазят свидетелства за най-ранни примери на сключени международни договори, той се формира като обичайно правен отрасъл. Към настоящия момент това е почти напълно кодифициран отрасъл, благодарение на работата преди всичко на Комисията на Организацията на обединените нации по международно право.
Въпросът за териториалното действие или прилагането ratione loci обикновено се урежда във всеки международен договор. Най-често уредбата в това отношение се съдържа в заключителната част на акта (съгласно класическата структура на всеки международен договор – преамбюл, основна част, заключителна част). Именно в нея се уреждат и други въпроси от значение за действието и прилагането на всеки договор, като например въпросите относно влизането в сила, езиците, които са автентични, начините за присъединяване към акта и за прекратяване на действието му, въпроса за депозитара и регистрацията, и т.н.
Разглежданият въпрос придобива особена актуалност през ХХ в., когато някои държави, особено такива с колониални владения като Обединеното кралство, Франция и Холандия, както и други държави, управляващи зависими територии: Австралия, Дания, Норвегия, САЩ, се сблъскват с проблеми във връзка с прилагането на международните договори към техни територии, разположени отвъд метрополията.
Държавната практика в тази област често е разминаваща се.
ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ ОТ ТЕРИТОРИАЛНОТО ДЕЙСТВИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ
Катерина Йочева,
доктор по международно и европейско право
За по-голяма практическа яснота в изложението се посочват особеностите във връзка с териториалното действие на първичното право на ЕС в отделния случай на 27-те държави членки на ЕС в азбучен ред на български език. От анализа става видно, че при девет от настоящите държави членки се разкриват особености с оглед на териториалното действие на договорите, на които се основава ЕС. Наред с това се посочва и на кои от териториите на държавите членки е въведена в обращение общата европейска валута, както и кои части от съответните държавни територии са включени в обхвата на митническата територия на ЕС, спрямо която действа общата митническа политика и спрямо които се прилага Митническият кодекс на ЕС.
ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА КОЛЕГИИТЕ ОТ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Тълкувателно решение № 4 от 20.07.2010 г. по т.д. № 1/2010 г., докладчик съдия Искра Александрова.
Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г. по т.д. № 2/2010 г., докладчик съдия Пенка Иванова.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„Медийно аудио- и аудио-визуално право. Административноправни аспекти” от доц. д-р Райна Николова
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|