СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ И НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ТРЕТИ СТРАНИ: РОЛЯТА НА КОНСУЛСКИТЕ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА
Алесандро Йаниело Саличети
Концепцията за предоставяне на закрила на граждани, които са в затруднено положение в чужбина, се е зародила още през ХVІІ и ХVІІІ в. в основните теории на "правото на нациите". Дълго време тази концепция се е основавала на строго определена връзка между държавата и "нейните" поданици. С договора от Маастрихт (1992 г.) в европейския правов ред се заражда новата концепция за закрилата на гражданите на ЕС в чужбина, така че всяка държава членка на ЕС да може да се намесва с цел закрила на граждани на ЕС, чиито държави на произход не са представени в трети страни.
Настоящото изследване представлява задълбочен анализ на член 23 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в който се съдържат основните разпоредби относно закрилата на гражданите на ЕС в чужбина. Освен това настоящото изследване разглежда "закрилата на гражданите в чужбина" като част от общите конституционни традиции на държавите членки на ЕС.
Чл. 25, ал. 5 от Конституцията на Република България е ярък пример за признаване на правото на защита на гражданите в чужбина.
ОТРИЦАТЕЛНИЯТ УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК В АДМИНИСТРАТИВНИЯ ПРОЦЕС
Александър Еленков,
съдия във Върховния административен съд
С индивидуалните административни актове по чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и с общите административни актове (чл. 65 АПК) се създават права или задължения, а с индивидуалните административни актове по чл. 21, ал. 2 АПК се декларират или констатират вече възникнали права или задължения. Несъмнено в тези случаи породеното от акта, респ. установеното (констатирано) с него задължение е правно задължение – установена с административния акт или произтичаща директно от закона необходимост едно лице, адресат на акта, да има определено поведение: да извърши определено действие (напр. да измести притежавания от него автомобил, да премине на отсрещния тротоар, да представи документ за самоличност и т.н.), да се въздържи от извършването на определено действие ( т.е. да осъществи разпоредено с акта или от закона бездействие – напр. да не извършва и да не допуска извършването на промени в притежаваната от него част на етажната собственост, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за цялата сграда или за отделни нейни характеристики.
ВАЖИ ЛИ ПРИНЦИПЪТ НА ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ В ДАНЪЧНИЯ ПРОЦЕС?
Д-р Младен Младенов
Принципът на пропорционалност като един от фундаменталните принципи на европейските правни системи е намерил своето място в действащото българско право чрез нормата на чл.6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), озаглавена от българския законодател „съразмерност”.
Този принцип сам по себе си е „ядрото” на АПК, защото поставя на качествено нова основа настройката на административните органи по отношение на техните актове и действия. При действието му тези органи не могат да „черпят правомощия” само от институционалния си статут и формалното позоваване на законовите норми, а трябва да си дават сметка за резултатите от действията си, както и за възприемането на тези действия от гражданите, бизнеса и обществото.
Заедно с други принципи и норми на АПК, които въвеждат нови изисквания към българските административни органи, принципът на пропорционалност променя българското публично право и го хармонизира с ценностите на европейското правно пространство.
След промените през 1989 г. в България се развиха динамични процеси, присъщи на европейските демократични системи и свързани със създаване и развитие на пазарна икономика, раздържавяване и насърчаване на свободна стопанска инициатива.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„Данъчна система на България” от Стоян Д. Гешев, Иван Г. Стоянов
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|