СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
ПРЕГЛЕД НА ПРАКТИКАТА ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА УРЕДБАТА
Доц. д-р Мария Славова, Васил Петров
Приетият през 2006 г. Административнопроцесуален кодекс е първата българска кодификация на нормите, които уреждат административния процес в широк смисъл, т. е. на съвкупността от производствата по издаването, оспорването и изпълнението на административни актове и други основни дейности на администрацията. В правната доктрина се споделя мнението, че Административнопроцесуалният кодекс е един от най-модерните подобни закони в европейски план. Като всяко човешко творение обаче кодексът е далеч от съвършенство. Част от несъвършенствата са заложени още при създаването му, когато редица полезни предложения на работната група по изработването на кодекса не бяха възприети от Народното събрание, но бяха възприети други неправилни правни решения, които не бяха предмет на проектозакона. Наред с това няколкогодишното приложение на кодекса създаде съдебна и административна практика, която показа нуждата от известни корекции. Тази статия е опит да се предложи усъвършенстване на уредбата с оглед на съдебната практика на Върховния административен съд по тълкуването и приложението на кодекса. Смятаме, че внимателният, проникновен и критичен анализ на съдебната практика по един закон е един от най-важните способи за разкриването на пълния регулативен потенциал на закона и на слабостите, които следва да се отстранят чрез приемането на правилни правни решения. Прегледът на съдебната практика и предложенията за усъвършенстване на уредбата неизбежно са пречупени през погледа на теоретика и в по-малка степен на практикуващия пред административните съдилища юрист.
ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ - НАЛАГАНЕ НА ВРЕМЕННИ МЕРКИ И ДОПУСКАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
Аделина Ковачева
Със Закона за изменение и допълнение на ЗОП, обн., ДВ, бр. 52/2010 г., бяха извършени съществени промени във връзка със сключване на договорите за обществени поръчки и процедурите по обжалване на решенията, издадени от възложителите. За да се вникне добре в тях, трябва във всеки един момент да се има предвид новата допълнителна разпоредба, формулирана в § 58 от ЗИДЗОП. Тя ясно и недвусмислено сочи, че с него се въвеждат изискванията на Директива 2007/66/ на Европейския парламент. По този начин се изпълнява изричното задължение по чл.3 от същата директива – когато държавата членка приема мерките, в тях да се съдържа позоваване на нея или то да се извърши при официалното им публикуване.
За разлика от директиви 2004/17/ и 2004/18/, които уредиха правилата за провеждане на възлагателните процедури от класическите и комуналните (секторни) възложители, коментираната директива има съвсем различни задачи и цели. Тя изменя директиви 89/665/ ЕИО и 92/13/ ЕИО с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки и по този начин обезпечаване прилагането на двете директиви от 2004 година. Пътят за постигането й е един и е формулиран в § 2 - осигуряване на средства за ефективна и бърза правна защита срещу порочни решения на възложителите. Трите способа за това са определени в чл. 2 от двете директиви (преди изменението им с директива 66) и включват три вида мерки: а/ временни мерки, включително мерки за спиране на възлагателната процедура; б/осигуряване отмяната на противозаконно взети решения, включително премахване на дискриминационни технически, икономически или финансови условия в обявлението или всякакви други документи, свързани с въпросната процедура; в/ обезщетяване на лицата, ощетени от установено нарушение.
АДМИНИСТРАТИВЕН ДОГОВОР ЛИ Е СПОРАЗУМЕНИЕТО
ПО ЧЛ. 20 ОТ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС?
Памела Бучкова
Споразумението по чл. 20 от АПК и административният договор са все още нови понятия за българското административно право. Изясняването на тяхната същност не е напълно разкрито и продължава да бъде предизвикателство за българската административноправна доктрина и за съдебната практика.
Безспорно е, че тези институти се налагат постепенно, но сигурно в административната дейност. Ефективността на администрацията и подобряването на отношенията й с администрираните правни субекти са процеси зависими, и то в не малка степен от тези две правни фигури.
Това от своя страна обуславя нуждата от по-задълбочено изучаване на юридическата същност и правните последици, които пораждат тези юридически актове.
Споразумението по АПК срещна заслужен интерес от страна на теорията, но административната практиката все още го пренебрегва и не дава възможност на съдилищата да създадат едно постоянно разбиране за процесуалните му специфики.
Административният договор от своя страна все още не е станал обект на широка доктринална дискусия, но създадената административна практика във връзка с ежедневното сключване на договори от страна на администрацията доказа тази необходимост и първи стъпки в тази посока вече са направени.
АПК даде една сравнително задоволителна уредба на споразумението, но замълча по отношение на административния договор. Тази предпазливост на законодателя даде възможност за раждането на дискусия в българската административноправна доктрина по отношение на въпросите, относими към правната същност на споразумението и юридическия ефект от сключването му. Тази дискусия съвсем очаквано подходи към споразумението от един сравнителен аспект, като изведе голяма част от неговите особености, съпоставяйки го с други сходни нему административноправни институти – административния договор и административния акт.
В теоретичните разработки, отделили внимание на въпроса, изглежда има, макар и колебливо, обединение около становището, че споразумението по АПК има характера на административен договор.
Авторите, разисквали проблема по-подробно, стигат до извода, че споразумението е вид административен договор. Според проф. П. Голева АПК нарича срамежливо административния договор „споразумение”. Обобщавайки изложените аргументи в подкрепа на това становище, доц. Д. Зиновиева отбелязва, че споразумението може да се причисли като правна фигура към групата на публичните договори.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„Обществените поръчки след измененията от 2008, 2009 и 2010 година” от Аделина Ковачева, съдия във ВАС
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|