СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
САЙТЪТ НА ВАС Е УНИКАЛЕН, ТВЪРДЯТ ФРЕНСКИ ЕКСПЕРТИ
Роза Георгиева
В ОСПОРВАНЕТО ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД НЯМА СТРАНИ
Проф. Дончо Хрусанов
Настоящата статия поддържа възгледа, че администрацията участва като надмощна страна в мнозинството фази от административния процес. В процеса на издаване на индивидуалните административни актове или тяхното изпълнение отношенията са такива на власт и подчинение, иначе казано, те са неуравновесени. Това е вярно в контекста на разглеждане на административните актове в рамките на административното производство.
Когато въпросът за законността на един административен акт е поставен за разрешаване от съда, тогава следва да се счита, че администрацията е една от равнопоставените страни в процеса, каквито са жалбоподателят и прокурорът, обжалващи съответния властнически акт.
ДОПЪЛВАЩА ФУНКЦИЯ НА ЧЛ. 3 ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СТАТУТА НА БЕЖАНЦИТЕ
Д-р Борислав Найденов
По исторически причини, настъпили в резултат от неуспешните войни за национално обединение, българските законодатели и българската юриспруденция са имали високи постижения в развитието на бежанското право още в началото на миналия век. Десетилетия преди Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1956 г. за статута на бежанците българското Народно събрание е приело през 1920 г. Закон за заселване на бежанците и за обезпечаване на поминъка им.
Студията анализира приложението на международните договори, ратифицирани от Република България, както и вътрешното българско законодателство в сферата на бежанското право от гледна точка на човешките права и основните човешки свободи. Статутът на бежанците се урежда не само от специалната конвенция от 1951 г., но и от ред международноправни актове в областта на правата на човека, които България е ратифицирала. Член 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи задължава държавите да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в конвенцията. Затова тя е допълнение към Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., особено в онези области, в които Конвенцията от 1951 г. има празноти. Основното право на един бежанец – забраната за експулсиране или връщане (принцип за non refoulement), която се е превърнала в обичайно международно право, е включена не само в чл. 33 от Конвенцията от 1951 г. Откриваме я и в чл. 7 от Международния пакт за граждански и политически права, чл. 3 от Конвенцията против изтезанията, както и в чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Държава – страна по конвенцията, нарушава чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи в случай че депортира или екстрадира едно лице в страна, в която е вероятно то да бъде подложено на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Правото по чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи е абсолютно. То се предоставя на всяко лице независимо от поведението му и е безусловно, за разлика от чл. 33, т. 1 от Конвенцията от 1951 г.
Основното предимство на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи се състои в създаването на механизъм за прилагане – Европейски съд по правата на човека. В студията е направен подробен анализ и коментар на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи по отношение на бежанците.
Анализирана е и съдебната практика на Върховния административен съд по приложението на международните договори и вътрешното българско законодателство по отношение на предоставянето на статут на бежанец в светлината на сключените от Република България международни договори, гарантиращи основните човешки права и свободи. Практиката на Върховния административен съд е коментирана и съпоставена с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи по отношение на бежанците. Въз основа на сравнителния анализ на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и Върховния административен съд са направени важни изводи и насоки за развитието и приложението на бежанското право в Република България.
СУБЕКТИ, ЛЕГИТИМИРАНИ ДА ОБЖАЛВАТ НОРМАТИВНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
Надежда Христова
Статията разглежда въпроса относно лицата, които имат правото да обжалват нормативните административни актове. Поради неяснотата на производството, предвидено в ЗВАС, поставянето на този проблем е неизбежно. Изводът от направения анализ е, че това са всички лица, които освен общата правоспособност и дееспособност трябва да имат и правен интерес от обжалване, който практически се обективира в нарушаване на правна норма от по-висок ранг. Само това материалноправно основание легитимира процесуалноправния интерес. Не е необходимо субектите, които обжалват, да доказват личен, пряк и непосредствен интерес. Правата, които могат да им бъдат засегнати, са не само конкретни права, произтичащи от обжалвания акт, но и правото всички нормативни актове да бъдат конституционно и законосъобразни, т.е. да е спазен принципът на чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
НОВИ КНИГИ
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА СДЕЛКИТЕ - Соломон Розанис
АБСТРАКТНИТЕ ПРАВНИ СДЕЛКИ ПО НАШЕТО ГРАЖДАНСКО ПРАВО - проф. д-р Любен Диков
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|