СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
ОПЕРАТИВНАТА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА И СЪДЕБНИЯТ КОНТРОЛ ВЪРХУ АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ
Проф. д-р Кино Лазаров
Настоящата статия разглежда хипотези, в които административните органи действат в условията на оперативна самостоятелност и контрола върху така издадените административни актове. Анализирана е ролята на съдебния контрол върху административните актове за законосъобразното упражняване на оперативната самостоятелност.
Посочени са конкретни възможности за по-обхватна съдебна проверка, дори и по отношение на дейности, упражнявани изключително при условията на оперативна самостоятелност. Най-вече за контрола, който съдът упражнява върху мотивите на административните актове – дали са изтъкнати съображения за целесъобразност на акта.
АДМИНИСТРАТИВНАТА РЕФОРМА – СЪСТОЯНИЕ, ОСНОВНИ ЦЕЛИ, ПЕРСПЕКТИВИ
Оник Карапчиян
Последният мониторингов доклад на Европейската комисия за България бе доста критичен по отношение на административната реформа и усилията за подобряване на административния капацитет. В раздела за изпълнение на политическите критерии се изтъква, че страната е "направила само много ограничен напредък" по отношение усъвършенстването на съответната нормативна уредба и че "структурите, отговорни за подготовката и провеждането на административната реформа, трудно подлежат на оценка". По-нататък в глава 21 "Регионална политика и координация на структурните инструменти" също се констатира (многократно и със загриженост) ограничен административен капацитет и необходимост от "спешни действия по отношение разработването, в рамките на Европейския социален фонд, на оперативна програма за подобряване на институционалния капацитет и на ефективността на публичната администрация и административното обслужване".
ЗАБРАНАТА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ В ТРУДОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ПРОБЛЕМЪТ ЗА РАВНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ И НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА РАЗЛИЧНИ ЕТНИЧЕСКИ ГРУПИ
(Продължение от брой 4/2005)
Ивайло Стайков, ст.ас. по трудово и осигурително право
От 1 януари 2004 г. е в сила Законът за защита срещу дискриминацията. С него се проведоха във вътрешното българско право шест директиви на Европейския съюз в областта на забраната на и защитата срещу дискриминация. Парламентът възприе подхода да се създаде общ закон, който да има за предмет на правна уредба защитата срещу всички форми на дискриминация и начините за нейното предотвратяване. В него по императивен, общ и безусловен начин е регламентирана забрана за всяка форма на дискриминация на основата на голям брой дискриминационни признаци. Забраната действа спрямо всички правни субекти, а защитата срещу всякаква форма на дискриминация се разпростира спрямо всички физически лица на територията на Република България. Също така забраната за дискриминация се отнася за упражняването и защитата на всички предвидени в Конституцията и законите права и свободи, т.е. към всички сфери на обществения живот, включително и в трудовите отношения.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ПРОЦЕДУРА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЖАЛБИ ОТ КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
РЕШЕНИЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ”
(под редакцията на доц. д-р Добринка Чанкова)
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|