СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
АДМИНИСТРАТИВНОПРАВЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДИРЕКТИВИ
Проф. д-р Емилия Къндева
Новите Европейски директиви за обществените поръчки са добър повод да се огледа нашето законодателството в тази област от административноправен аспект, като се има предвид, че предстои то да бъде съобразено с тях до 2007 г.
Законът за обществените поръчки от 2004 г. измени характера на оспорването и контрола върху процедурите и актовете за възлагане на обществени поръчки. С това се измени и характерът на целия закон - производството по възлагане на обществените поръчки загуби своя преимуществено административноправен характер и премина в сферата на гражданското договорно и търговско право.
Подмяната на административното производство на съдебния контрол върху процедурите и актовете за възлагане на обществени поръчки с исково производство по реда на ГПК създава сериозни проблеми за административната и съдебната практика по прилагането на Закона за обществените поръчки. Има съществени различия между предишната и сегашната законова уредба, най-важните от които се отнасят до: предмета на оспорване, основанията за отмяна; родовата подсъдност; принципите на съдебното производство; производствените правила.
Съществуват важни разминавания на сегашната българска законова уредба на обществените поръчки и Европейските директиви: 1. Изместването на правоотношенията по възлагането на обществени поръчки и споровете във връзка с тях от административноправната област изцяло в гражданскоправната не създава гаранции за реализиране на принципите на обективност, законосъобразност, обществен интерес. Общественият интерес е основната ценност, поради която функционират процедурите на обществените поръчки, и това многократно е изразено в Европейските директиви. 2. Европейските директиви изискват ефективен съдебен контрол върху процедурите и актовете по възлагане на обществените поръчки, който да отстоява принципите и тенденциите, изразени в директивите. Исковото производство за оспорване на актовете за възлагане на обществени поръчки, възприето в българското законодателство, не осигурява бърз, ефективен и пълноценен съдебен контрол върху процедурите за възлагане на обществени поръчки, а спрямо обществения интерес то представлява същински “отказ от правосъдие”. 3. В исковото производство по Закона за обществените поръчки съществуват редица празноти, пропуски и несъответствия, които не са били избегнати или по-скоро не са могли да бъдат избегнати поради механичното пренасяне на материята от приложното поле на административното право в това на гражданското право. Най-драстична е липсата на нормативна уредба за оспорване на решенията в процедурите за възлагане на малки обществени поръчки. 4. Няма никакво основание обществените поръчки и концесиите да имат различна законова уредба и различен начин на съдебен контрол върху техните процедури. Европейските директиви третират концесиите като вид обществени поръчки и ги разглеждат като разновидности на един и същ институт - Public Procurement.
ПРИНЦИПЪТ НА СЛУЖЕБНОТО НАЧАЛО И СИЛАТА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО В АДМИНИСТРАТИВНИЯ ПРОЦЕС
Проф. Дончо Хрусанов
Настоящата статия разглежда връзката между принципа на служебното начало при съдебната проверка на законосъобразността на нормативните административни актове и силата на пресъдено нещо на съдебното решение.
След като съдът е извършил служебна проверка съобразно всичките критерии за законосъобразност и е отхвърлил жалбата, не би могло да се извършва повторно оспорване на същия нормативен акт.
Силата на пресъдено нещо е също пречка за повторна жалба, макар и да обвързва само страните по конкретното дело.
ОБЩЕСТВЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА ЧРЕЗ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СИГНАЛИ – НОВИ РЕШЕНИЯ С ПРОЕКТА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Д-р Богдан Йорданов
Проектът за Административнопроцесуален кодекс (АПК) е изработен в отговор на актуалните условия, нужди и тенденции на развитие на цялостния административен процес. Той предвижда единен подход и единна система на функциониране на администрацията. Проектът обхваща всички производства, свързани с издаването и контрола върху административните актове, както и производствата по предложения и сигнали.
Към настоящия момент производствата по предложенията и сигналите, наред с производствата по жалби и молби извън приложното поле на Закона за административното производство и Закона за административните нарушения и наказания, се регламентира от Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите. С приемането на АПК се предвижда този закон да бъде отменен, като предложенията и сигналите като форма за обществен контрол върху актовете и действията на администрацията се подават по реда и при условията на чл. 110 и сл. от АПК, освен ако нормативно не е предвидено друго.
Проектът разграничава предложенията и сигналите, като предвижда и различни процедури за тяхното разглеждане.
Уреждат се нови, модерни способи за подаването на тези средства за обществен контрол върху дейността на администрацията. Въведена е като задължителна писмената форма за произнасяне на сезирания орган, ведно с неговото задължение да уведоми подателя на предложението или сигнала за предприетите действия.
Предимство на новата уредба е преодоляването на противоречивото разграничаване по сега действащото законодателство на молби и жалби, подадени по реда на ЗАП и ЗАНН, и такива, подадени извън тяхното приложно поле.
ГРАЖДАНСТВОТО КАТО ОПРЕДЕЛЯЩ ФАКТОР ЗА АДМИНИСТРАТИВНОПРАВНИЯ СТАТУТ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА – ГРАЖДАНИ И ЧУЖДЕНЦИ
Надежда Христова
Добрата уредба и познаването на административноправния статут на българските граждани и чужденци е предпоставка за законосъобразно и ефективно осъществяване на държавното управление. Какъв статут има едно физическо лице се определя от обективен и субективен критерий. Субективният се свързва с въпроса дали лицето е български гражданин, или не. В зависимост от това говорим за административноправен статут на гражданите или за административноправен статут на чужденците. Обективният критерий, от своя страна, се явяват диспозициите на правните норми, които имат за адресати гражданите или чужденците и са източник на административноправните им статути. Изводът е, че преди всичко гражданството е определящият фактор и преюдициалният въпрос, касаещ формирането на съдържанието на двата статута.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ПРИЛОЖЕНИЕ
ПРОТОКОЛ № 14 КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ
КОМЕНТАР НА ПРОТОКОЛ № 14 КЪМ КЗПЧОС
Димитър Гочев
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„ДЪРЖАВНИЯТ СЛУЖИТЕЛ” от д-р Богдан Йорданов
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|