СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ ПРОЦЕС
Проф. д-р Кино Лазаров
Основните принципи на административния процес са въплътени в Административнопроцесуалния кодекс по начин, който рядко се среща в нашето законодателство.
Вместо обикновено изброяване, без никакви пояснителни допълнения, каквато в повечето случаи е досегашната практика, в кодекса основните принципи са не само изброени, но и нормативно пояснени.
Това ще окаже благотворно влияние преди всичко в две направления:
Първо, този начин на нормативно дешифриране на основните принципи на административния процес ще подпомогне правоприлагането – както административно, така и съдебно. И едното, и другото ще бъде изяснено, когато се изяснява в какво се изразява един или друг основен принцип.
Това ще бъде сравнително лесно, що се отнася до принципите на законността, истинността, равенството, бързината, процесуалната икономия, достъпността, публичността и прозрачността.
Второ, възприетият подход на подробно изразяване на основните принципи увеличава степента на нормативност на кодекса. Сега вече нарушаването на един основен принцип ще бъде основание за оспорването и отмяната с някое от посочените в чл. 146 от кодекса основания за оспорване и отмяна на административните актове.
ПОСТАНОВЛЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ЧЛ. 6, Т. 2 ОТ ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ
Веселина Канатова-Бучкова,
научен сътрудник в Института за правни науки при БАН
По правило българската административноправна доктрина приема, че органите, оправомощени от Конституцията и законите да издават юридически актове с нормативно съдържание, осъществяват вторично нормотворчество. В повечето случаи под “вторично нормотворчество” се разбира уреждане на материя, която е законодателно регламентирана и която се конкретизира втори път посредством издаването на подзаконов нормативен акт. Определянето на дейността по издаване на подзаконови нормативни актове като “вторично нормотворчество” се дължи на основната функция на нормите на подзаконовите нормативни актове да дадат допълнителна характеристика на общата законова норма по начин, който да улесни нейното приложение. Целта на конкретизацията на абстрактните законови норми посредством подзаконови актове е не да се създадат индивидуални разпореждания за всяка възможна конкретна хипотеза, а хипотезата, диспозицията и санкцията на законовата разпоредба да се допълнят с детайли, под формата също на правни норми, с абстрактен характер, приложими към неопределен брой адресати, които да спомогнат за по-точната индивидуализация на правното правило за поведение.
АКТЪТ ЗА ЧАСТНО ДЪРЖАВНО ВЗЕМАНЕ
Здравко Славчев,
ст. ас. по данъчно и финансово право
Частните финансови вземания се установяват и събират по административен ред. Административнопроизводствените правила са достатъчно добре познати. Съдебната практика е непротиворечива по отношение изискванията за законосъобразност на административните актове и съответствието им с изискванията на закона (чл. 59, ал. 2 вр. чл. 146 АПК).
Производството по обжалване на АУЧДВ се различава от това, предвидено за обжалване актове на органите по приходите, определящи публични финансови задължения.
АУЧДВ се обжалва пред министъра на финансите, който е непосредствено по-горестоящ административен орган, на който е подчинен актоиздателят (чл. 93, ал. 1 АПК). По административен ред може да се търси защита срещу незаконосъобразност (процесуална и материална) и едновременно с това да се оспорва неправилност.
Съдебният контрол върху АУЧДВ е при спазване на общите правила за защита срещу актове и действия на орган по приходите – чл. 87, ал. 5 ЗСДВ. Следователно съдът не е обвързан от посочените в жалбата отменителни основания, а е длъжен да провери законосъобразността на АУЧДВ изцяло предвид всички изисквания за законосъобразност.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
СПРАВОЧНИК ПО МАТЕРИЯ
БИБЛИОГРАФИЯ ЯНУАРИ – ФЕВРУАРИ 2007
Книги
Студии и статии
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„ДАНЪЧНО ПРАВО. ОБЩА ЧАСТ. ДАНЪЧЕН ПРОЦЕС ”
от проф. Иван Г. Стоянов
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|