СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
ЗАКОНЪТ ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА
Проф. д-р Иван Г. Стоянов
Облагането на доходите е познато на всички развити данъчни системи. Появил се най-напред в индустриалните държави, той не престава да играе много важна роля и в наши дни. Данъкът върху доходите възниква в Англия през 1799 г., след което доста по-късно се възприема в САЩ, Япония и Западна Европа (Франция, Белгия, Холандия) през периода 1914-1919 г. Породил се е като данък на класата, плащан от най-богатите и най-често необходим за разходите на войната, с нарастването на националния доход този данък се превръща в данък на масата, плащан фактически от всички притежатели на доходи. В западните данъчни системи той е развит като единен данък, събиран най-често чрез удържане при източника върху целостта на доходите на данъкоплатците, чийто размер е прогресивен. Доходите на един данъкоплатец могат да бъдат подложени на разделно облагане или на облагане от единен характер. Разделното облагане се състои в това да подложи всяка категория доходи на един отделен данък, чиито правила за облагане и размер са адаптирани към естеството на дохода. (Такъв тип облагане бе възприет от отменения Закон за данъка върху общия доход. Доходите бяха обхванати в четири групи: облагане на заплатите и възнагражденията на работниците и служителите по чл. 4, облагане на възнагражденията на писателите и другите работници на науката и изкуствата съгласно чл. 8, облагане на възнагражденията на инженерно-техническите кадри съгласно чл. 10 и облагане на доходите от свободни професии, занаяти, търговия, наеми и др. по чл. 13.) Следващата форма - единното облагане, цели да обхване всички доходи на един данъкоплатец, без да разграничава техния произход и като ги подложи на един единен размер на облагане. Тази система се превръща в доминираща в развитите страни след Втората световна война. Във всички данъчни системи на развитите страни данъкът върху доходите е прогресивен. При прогресивната система на облагане ставката или процентът на облагане расте при съответна промяна на данъчната основа, т.е. величината на облагането расте в зависимост от величината на облагаемата основа и от съответния процент. Докато при пропорционалното облагане размерът на ставката не се изменя.
ПРАВНАТА УРЕДБА НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ ОЦЕНКИ КАТО АСПЕКТИ НА ПРЕВАНТИВНИЯ КОНТРОЛ В ОПАЗВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Маргарита Янева
Поставянето на акцент върху превантивния контрол в областта на опазването на околната среда (ОС) не е нов феномен в доктрината, правото на ЕС и законодателствата на редица страни. Тезата е безспорна, доколкото не може да се отрече, че е за предпочитане да се отчетат предполагаемите екологични ефекти от антропогенните дейности на най-ранен етап, с цел да се предотвратят или смекчат неблагоприятните последици, вместо впоследствие да се противодейства на извършеното. В широкия смисъл на превантивния контрол (системата на разрешителните) очакваните ефекти се обсъждат с определена степен на прецизност в сравнително кратките и опростени процедури до издаване на административния акт (АА). Но в оптималния си вариант (най-добрата политика за опазване на ОС) превантивният контрол се базира на екологичните оценки (ЕО) като понятие, обосноваващо прецизна терминология и детайлизирани административнопроцесуални правила. В настоящото изследване ЕО се разглеждат като родово понятие на двата вида оценки - оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) за проекти, и стратегическа екологическа оценка (СЕО) за планове и програми (ПП), съобразно класификацията, приета от Европейската комисия. Задачата на настоящата статия е да се опишат и анализират резултатите от хармонизацията на българското законодателство в областта на ЕО и съответствието на правното регулиране с принципите, прокламирани в законодателството.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА СМЕСЕНИ ПЕТЧЛЕННИ СЪСТАВИ НА ВАС И ВКС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
ЮБИЛЕЕН АЛМАНАХ „ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД 1913 - 2006”
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|