СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
СЛУЖЕБНОТО НАЧАЛО В АДМИНИСТРАТИВНИЯ ПРОЦЕС
Проф. д-р Кино Лазаров
Служебното начало в един процес се проявява, обобщено казано, в извършване от органа, който води процеса, на процесуални действия, които поначало би следвало да се извършват от страните в този процес.
Ако направим един обобщен, сравнителен преглед на различните видове процеси, ще констатираме, че служебното начало при тях се проявява в различна интензивност, а в някои случаи – в чувствително различна степен.
Както ще видим по-нататък, това е естествено и закономерно и зависи преди всичко от степента, в която държавният и общественият интерес, а и интересите на гражданите и организациите – страни в процеса, изискват спазването на законността и установяването на обективната истина в един или друг вид процес.
Ако степенуваме интензивността на служебното начало в различните видове процеси, сравнително лесно ще установим, че в най-висока степен то се проявява в наказателния процес.
СЪЩНОСТ И РАЗВИТИЕ НА КООРДИНАЦИЯТА НА СИСТЕМИТЕ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Проф. д-р Красимира Средкова
Необходимостта от създаване на правила за гарантиране на социалната сигурност на гражданите, които пътуват из Европа и така променят мястото на живеенето си и на работата си, се появява през ХIХ век. Оказва се, че е необходимо да се гарантира упражняването на осигурителни права, придобити в една държава, при пребиваване в някоя друга държава. За първи международен акт в тази област се приема Конвенцията между Франция и Парма от 1827 г., която предвижда гарантирано изплащане на пенсии на гражданите на една от двете държави и при пребиваването им в другата държава. По-късно – през 1904 г., е сключена двустранна конвенция между Франция и Италия относно предоставяне на плащанията по общественото осигуряване, придобити в едната страна, когато гражданите й пребивават в другата. След това и други държави започват да сключват двустранни спогодби за уреждане първоначално на осигурителните, а след това и на други социални плащания при пребиваване в другата държава. До края на Втората световна война обаче особени общи правила в тази насока не се създават.
Създаването на Европейската икономическа общност, а по-късно и на Европейския съюз (ЕС), слага своя отпечатък и върху правното регулиране на системите на социална сигурност на държавите - членове. Наред с обикновените международни актове, приети на европейско равнище (например Европейската конвенция за социално и медицинско подпомагане от 1954 г., Европейската конвенция относно общественото осигуряване на трудещите се, заети в международния транспорт от 1956 г., Европейското споразумение за предоставяне на медицинска помощ на лица при временно пребиваване от 1980 г. и др.), се оформят и специфичните за ЕС правни разпоредби в областта на социалната сигурност.
АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОРГАНИ КАТО АВТОРИ НА ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ ДО СЪДА НА ЕО
Александър Корнезов
Административните органи в страните членки не са per se изключени от органите, които могат да отправят преюдициални запитвания до Съда на ЕО. При все това Съдът на ЕО не възприема безусловно идеята, че националните административни органи представляват юрисдикции по смисъла на член 234 ДЕО. В дъното на тази концепция стои принципното разбиране, че производството по член 234 ДЕО е производство на сътрудничество между съдии.
За непредубедения юрист е безспорно трудно да проследи нишката на правната логика в лабиринта на съдебната практика на Съда на ЕО по отношение на възможността националните административни органи да отправят преюдициални запитвания до Съда на ЕО. Два са основните критерия, които изглеждат от особена важност при анализа на юрисдикционното им качество – тяхната независимост и дали са призвани да решат даден спор. Основна характеристика на няколко поредни решения на Съда на ЕО от края на 90-те години, в които той признава юрисдикционно качество на някои административни органи на страните членки, е постепенното "сваляне на летвата" по отношение на строгостта на условието за независимост на административните органи и категоричността, с която Съдът следи за нея. Знаменосци на тази нова тенденция в практиката на Съда са решенията му по делата Dorsch Consult и Gabalfrisa. Така Съдът на ЕО постепенно степенува независимостта на административните органи като условие за допустимост на преюдициалните им запитвания, заменяйки първоначалното си изискване те да упражняват дейността си в условията на "пълна независимост" с изискването за "достатъчна" независимост. Остава отворен въпросът дали един от най-важните критерии, а именно "пълната независимост" на органите, отправящи преюдициални запитвания, е окончателно заместен със степени на достатъчност и недостатъчност.
Практиката на Съда на ЕО в това отношение е подложена на критичен анализ, като особено внимание е отделено на неотложната, според някои автори, нужда от преразглеждането й.
Статията също така разглежда някои практически въпроси относно (липсата на) юрисдикционното качество на митническите органи, Сметната палата, омбудсмана и Комисията за защита на конкуренцията. В заключение, на базата на цитираната съдебна практика на Съда на ЕО, се извеждат някои ценни указания от особена важност при преценката дали даден национален административен орган може да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕО.
ТЪЛКУВАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА СЪДИИТЕ ОТ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Тълкувателно постановление № 6 от 29.10.2007 г. по т. д. № 14/07 г., докладчик съдия Венета Марковска (обн., ДВ, бр. 89/2007 г.).
ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА СМЕСЕНИ ПЕТЧЛЕННИ СЪСТАВИ НА ВАС И ВКС
ВТОРА КОЛЕГИЯ
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
СПРАВОЧНИК ПО МАТЕРИЯ
БИБЛИОГРАФИЯ ЮЛИ– АВГУСТ 2007
Книги
Студии и статии
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„ПУБЛИЧНИ ВЕЩНИ ПРАВА”
от Стоят Ставру, Петър Илиев
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|