СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
ОБЯВЯВАНЕ НА НИЩОЖНОСТ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ОТ СЪДА
Проф. д-р Емилия Къндева
Основна тема на настоящото изследване е как съдът действа спрямо нищожни актове на администрацията. Анализът на правомощията на съда и основанията за оспорване показва, че достъпът и обхватът на съдебния контрол върху нищожни административни актове са се разширили и осигуряват по-големи възможности при оспорването на нищожност.
Нищожността е състояние или качество на административния акт, при което актът е лишен от правно действие и не поражда правни последици. Нищожността е най-интензивната проява на незаконосъобразност на административните актове. Нищожният акт няма правна сила и е невалиден. Такъв акт не подлежи на отмяна, не се изменя и не се връща за ново преразглеждане. При отмяната се прекратява действието или се обезсилва вече действащ незаконосъобразен административен акт при една последваща процедура пред по-горестоящ административен орган или пред съд. За разлика от другите незаконосъобразни административни актове нищожният акт никога не е произвел очакваното правно действие, та да има нужда това действие да се преустановява. От момента на издаването си такъв акт е бил лишен от правна сила и качество. Съдът само обявява неговата нищожност, т.е. само констатира пълната незаконосъобразност на нищожния административен акт.
Според разпространено схващане в административноправната теория нищожният административен акт е правно “нищо”. Това правно “нищо” обаче може да причини много реални вреди или други неблагоприятни последици, въпреки че не е могло да произведе валидно правно действие.
Съдът има на разположение три процесуалноправни възможности да обяви нищожност:
1. Когато е подадена жалба на заинтересовано лице или протест на прокурора, с които се оспорва административен акт като незаконосъобразен, в смисъл на унищожаем, и съдът в производството за отмяна на акта установи, че нарушенията на изискванията на закона водят не до унищожаемост, а до нищожност на акта. В тези случаи съдът обявява нищожност на акта, дори да липсва искане за това.
2. Когато с жалбата или протеста се иска обявяване на нищожност на акта.
3. При косвения (“непряк”) съдебен контрол, когато съдът, за да реши един друг възникнал между страните правен спор, трябва преди това да установи дали определен акт от значение за решаване на спора е нищожен или не.
Специфичните основания за обявяване на нищожност са проследени и анализирани при отделните нарушения на изискванията за законосъобразност на административните актове: липса на компетентност (“ultra vires”), включително при случаите на делегирана компетентност; неспазване на установената форма; нарушение на производствените правила; несъответствие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. На критика са подложени някои законови разпоредби, отнасящи се до решенията на съда за обявяване на нищожност.
ЗАКОНЪТ ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА
Проф. д-р Иван Г. Стоянов
(Продължение от бр. 5)
Облагането на доходите е познато на всички развити данъчни системи. Появил се най-напред в индустриалните държави, той не престава да играе много важна роля и в наши дни. Данъкът върху доходите възниква в Англия през 1799 г., след което доста по-късно се възприема в САЩ, Япония и Западна Европа (Франция, Белгия, Холандия) през периода 1914-1919 г. Породил се е като данък на класата, плащан от най-богатите и най-често необходим за разходите на войната, с нарастването на националния доход този данък се превръща в данък на масата, плащан фактически от всички притежатели на доходи. В западните данъчни системи той е развит като единен данък, събиран най-често чрез удържане при източника върху целостта на доходите на данъкоплатците, чийто размер е прогресивен. Доходите на един данъкоплатец могат да бъдат подложени на разделно облагане или на облагане от единен характер. Разделното облагане се състои в това да подложи всяка категория доходи на един отделен данък, чиито правила за облагане и размер са адаптирани към естеството на дохода. (Такъв тип облагане бе възприет от отменения Закон за данъка върху общия доход. Доходите бяха обхванати в четири групи: облагане на заплатите и възнагражденията на работниците и служителите по чл. 4, облагане на възнагражденията на писателите и другите работници на науката и изкуствата съгласно чл. 8, облагане на възнагражденията на инженерно-техническите кадри съгласно чл. 10 и облагане на доходите от свободни професии, занаяти, търговия, наеми и др. по чл. 13.) Следващата форма - единното облагане, цели да обхване всички доходи на един данъкоплатец, без да разграничава техния произход и като ги подложи на един единен размер на облагане. Тази система се превръща в доминираща в развитите страни след Втората световна война. Във всички данъчни системи на развитите страни данъкът върху доходите е прогресивен. При прогресивната система на облагане ставката или процентът на облагане расте при съответна промяна на данъчната основа, т.е. величината на облагането расте в зависимост от величината на облагаемата основа и от съответния процент. Докато при пропорционалното облагане размерът на ставката не се изменя.
ИНСПЕКТОРАТЪТ КЪМ ВСС - БЪЛГАРСКАТА ЮРИДИЧЕСКА ИНОВАЦИЯ - ЖАЛБИТЕ СРЕЩУ СЪДИИТЕ, А НЕ СРЕЩУ РЕШЕНИЯТА
Минчо Спасов
Едно от основните събития, с които 2007 година ще се запомни, е създаването на Инспектората към Висшия съдебен съвет - една конструкция, колкото оспорвана като място и функции, толкова и недообяснена и неразбрана като философия и правомощия.
Недостатъчното разбиране на целите и функциите на инспектората доведе дори до използването му в политически дебат от опозицията в парламента като опит на управляващите да нарушат независимостта на съдебната система и едва ли не да нарушат конструкцията на държавата и принципа за разделението на властите. Горните обстоятелства ме мотивираха да напиша тази статия, целяща да освети и обясни този нов и уникален орган на обикновен език. Надявам се, че тя ще е полезна за колегите юристи, които предстои да се възползват от възможностите на глава 3 от ЗСВ, като заостри вниманието им върху разликата между инстанционния контрол по жалби срещу решенията, и този, упражняван от инспектората към ВСС по жалби срещу съдиите. Така ще се избегне превръщането на този нов орган в „четвърта инстанция” за проверка на решенията и затрупването му с несвойствени жалби, които ще бъдат връщани като недопустими и ще предизвикат разочарование и незаслужена критика към инспектората още в началото на дейността му.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„ИЗМЕНЕНИЕ НА ДАНЪЧНИ И ОСИГУРИТЕЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
от З. Шуменска, А. Маркова и З. Славчев
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|