СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
ОТНЕМАНЕ НА ИМУЩЕСТВО В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА ПО НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС И ПО ЗАКОНА ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ
Проф. д-р Румен Владимиров
Отнемането на имущество в полза на държавата е правна възможност и способ, които са съществували още от древността. В римската държава и преди, и след новата ера отнемането на имущество се е извършвало на различни основания – правни, социални или политически. Същото може да се каже и за феодалната, за буржоазната и за съвременната демократична държава. Изобщо, ако се направи исторически анализ на развитието на този процес, може да се установи, че той има универсална разпространеност, а не е бил характерен единствено за даден вид общество или за дадени социално-икономически условия.
От друга страна, като своеобразен метод и инструмент отнемането е познато на различни видове правни отрасли от всичките направления – то е познато както на публичноправното направление, така и на гражданскоправното, а също и на наказателноправното. При всичките тези отрасли и направления то е изпълнявало определени функции и цели по предотвратяване на нарушаване или по възстановяване на нарушен в някаква степен правен ред.
В съвременните обществено-икономически условия основно значение се придава на отнемането на имущество в полза на държавата като средство за превантивна или последваща реакция срещу престъпна дейност, с която се придобиват имотни облаги.
ПРАВНА СЪЩНОСТ НА УКАЗАНИЯТА И ИНСТРУКЦИИТЕ В ПРАКТИКАТА НА ВАС
Доц. д-р Иван Русчев
Обект на коментар в настоящата статия са няколко решения на състави на ВАС, в които се застъпва становището за нормативния характер на актове, наречени указания. Прави се и опит да се обоснове правната същност и изяснят характеристиките на инструкцията като нормативен акт, без застъпваните изводи по повод на коментираните решения да отхвърлят възможността актове с такова или с друго наименование да притежават белезите на инструкцията, респ. да имат характеристиките на нормативни актове, ако отговарят както на общите белези на последните, така и на специфичните за инструкцията.
Правната природа на инструкциите отдавна е обект на теоретични дискусии, като становищата относно нормативния й характер са раздвоени. В контекста на ЗНА следва да се приеме, че разпоредбата на неговия чл. 7, ал. 3 я регламентира като нормативен акт, а от органите, които Конституцията пряко снабдява с нормотворческа компетентност, сочи единствено министрите като овластени да издават този вид актове. Цитираната разпоредба на ЗНА обаче има по-широко приложно поле, тя не ограничава издаването на инструкции само от министри, а допуска това да става и от всеки „висшестоящ орган”, т.е. такъв, който има подчинени нему органи, стига, разбира се, той да притежава нормотворческа компетентност за това по силата на Конституцията или на закон (чл. 2, ал. 1 ЗНА). В този смисъл тя не противоречи на чл.114 КРБ, който не може да се схваща като създаващ изключителна компетентност за издаване на инструкции единствено за министрите.
ПОГАСЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНИ ФИНАНСОВИ ВЗЕМАНИЯ ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ
Здравко Славчев
Прихващането е извършване на процесуално-технически действия, посредством които страните в данъчно-осигурителното финансово правоотношение при наличие на еднородни ликвидни и изискуеми насрещни задължения по разпореждане на закона с едностранни действия постигат допустима промяна в съществуващо правоотношение.
От значение за този вид особено данъчно-осигурително производство е фактът, че се касае за парични вземания с публичноправен произход. Поради тази причина посочената съдебна практика, макар и по отменени или неприлагащи се закони, не е загубила значимостта си предвид непроменената същност на института за прихващане.
От значение е общият принцип на действащото ни право, че прихващане може да се извърши само с ликвидни и изискуеми вземания – решение № 68 от 06.03.2006 г. по ВАД № 68/2005 г.
За разлика от нормите, регламентиращи граждански правоотношения, в процесуалните данъчно-осигурителни прихващането от страна на задължения субект, без изрично съгласие на приходната администрация, е невъзможно.
По отношение публични финансови вземания носител на компенсационното право е само държавата, съответно общината в лицето на законово определен орган, не и задълженият субект. Той няма право да извърши едностранно прихващане, а само да поиска от приходната администрация да се извърши такова.
ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА КОЛЕГИИТЕ ОТ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Тълкувателно решение № 1 от 14.01.2008 г. по т.д. № 19/2007 г.., докладчик съдия Светлана Йонкова.
Особено мнение на съдиите Мария Костова, Марина Михайлова, Жанета Петрова, Галина Карагьозова, Атанаска Дишева, Искра Александрова, Виолета Главинова.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ”
от Аделина Ковачева, съдия във ВАС
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|