СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
ОСНОВНИ ЛИ СА “ОСНОВНИТЕ“ ПРИНЦИПИ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС?
Проф. Дончо Хрусанов
Широкото понятие за административен процес отдавна е възприето у нас както от теорията, така и от практиката. Като обективен факт на правната реалност административният процес не зависи от това дали е обхванат от един-единствен административен акт, или пък се регулира в самостоятелни, отделни нормативни актове.
Приемането на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) в голяма степен кодифицира въпросите на административния процес. Въпреки това обаче нормативната база е твърде широка – тя включва например Закона за административните нарушения и наказания, Данъчния осигурителен процесуален кодекс, редица специални закони, повече или по-малко части от ГПК, НПК и т.н. Многото нормативни актове, съставляващи нормативната база на административния процес, затрудняват и изясняването на неговите принципи.
Трябва да се има предвид, че административният процес е част от процеса изобщо, от цялостната процесуална дейност, която може да се обособи в три направления: граждански процес, наказателен процес, административен процес. Като част от процеса и за административния ще важат общите процесуални принципи като цяло. В същото време обаче спецификите на административния процес обуславят и различия в някои от принципите му, в сравнение с гражданския и наказателния. Това трябва да се има предвид на първо място – спецификите на административното право налагат и специфични принципи в процеса. Освен това обаче, и това е особено важно, широкото понятие за административен процес налага редица различни подходи към определяне на неговите принципи, основни или допълнителни.
ИЗМЕНЕНИЕ НА ДЪРЖАВНОСЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПО ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ
Проф. д-р Добри Димитров
Правната уредба на изменението на държавнослужебното правоотношение основно се съдържа в глава четвърта на Закона за държавния служител - членове 81-86.
Към правната уредба на изменението на разглежданото правоотношение спадат и разпоредбите на чл. 9, ал. 2 и чл. 18 на Закона за държавния служител (ЗДС). Също и членове 12, 13, 15 и 16 на ЗДС.
Прави впечатление, че някои от разпоредбите в ЗДС, които легитимират изменението на държавнослужебното правоотношение, в същото време установяват принципното положение за стабилност на същото правоотношение, т.е. съответните правни разпоредби едновременно са правна уредба както на правилото, на принципа, така и на изключението от правилото, от принципа, изразено чрез изменение на правоотношението. Принципът е стабилност на правоотношението, изключението е - изменение на правоотношението.
Непосредствено отношение към изменението на държавнослужебното правоотношение има Наредбата за трудоустрояване, приета с Постановление на Министерския съвет № 72 от 1986 г. и обнародвана в "Държавен вестник", бр. 7 от 1987 г., членове 316-318 на Кодекса на труда, отнасящи се до трудоустрояването.
Процесуалноправната регламентация относно реда за реализиране на изменението на правоотношението се съдържа в разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
КОНСТИТУЦИОННИТЕ ПРОМЕНИ В ОРГАНИЗАЦИЯТА НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ИЗМЕНЕНИЯТА НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
Доц. д-р по право Сашо Пенов
Със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ЗИДКРБ) - обн., ДВ, бр.12 от 2007 г., се направи важна промяна в правомощията на Народното събрание, отнасящи се до организацията на данъците. В изменения чл. 84, т. 3 е предвидено, че Народното събрание установява данъците и определя размера на държавните данъци. В създадената нова ал. 3 на чл. 141 се постанови, че общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в граници, установени със закон. В чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията останаха непроменени правилата, че гражданите са длъжни да плащат данъци, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество и че данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. До изменението във всички български конституции уреждането на данъчната материя е предоставено изрично, единствено и неизменно на законодателната власт. Промяната е значима и засяга принципите на организацията на данъците в Република България, защото според практиката на Конституционния съд конституционната уредба преди измененията не е допускала общините сами да определят размера на местните данъци. Според мотивите към законопроекта “тези промени са с цел да се постигне реална финансова децентрализация, да се осъществи съответствие между функциите и отговорностите на общините, от една страна, и финансовите възможности за тяхното реализиране - от друга, както и да се създадат възможности общините да участват пълноценно в усвояването на фондовете на Европейския съюз”. Тази конституционна промяна е последваща стъпка при реализация на идеята за децентрализация на финансовите средства за общините. От 1.01.2006 г. събирането на местните данъци бе предоставено на общинската администрация. Според чл. 4. (1) (изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 100 от 2005 г., бр. 105 от 2005 г., доп., бр. 105 от 2006 г.) от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА КОЛЕГИИТЕ ОТ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Тълкувателно решение № 2 от 22.04.2008 г. по т.д. № 21/2007 г., докладчик съдия Андрей Икономов.
Тълкувателно решение № 3 от 6.06.2008 г. по т.д. № 2/2008 г., докладчик съдия Маруся Димитрова.
Тълкувателно решение № 4 от 6.06.2008 г. по т.д. № 1/2008 г., докладчик съдия Юлия Ковачева.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„ДАНЪЧНО ПРАВО (Обща част. Данъчен процес)”
от проф. д-р Иван Г. Стоянов
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|