СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
ОСОБЕНОСТИ НА КАТЕГОРИЯТА АКТОВЕ, СВЪРЗАНИ С ПРИЛАГАНЕТО НА ЧЛ. 13 ОТ АПК В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ИЗДАВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
Дарина Зиновиева
Един от принципите на Административнопроцесуалния кодекс е принципът за „последователност и предвидимост” в административното производство. Регламентиран е в чл. 13 от АПК, според който административният орган, издаващ акт в условията на оперативна самостоятелност, е длъжен да извърши своевременно публично огласяване на критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на оперативната самостоятелност.
В това изследване ще се спрем на въпроса за актовете, с които се постига реализиране на този принцип, на тяхната правна природа и същност, поради многобройните проблеми в практиката, свързани с тях.
Буквалното тълкуване на текста на чл. 13 от АПК показва, че административният орган следва преди издаването на акт в условията на оперативна самостоятелност да публикува, да обяви или да извърши друго действие, което изпълнява същината на термина „огласяване”. Органът следва да извърши това достатъчно рано, преди издаването на своя административен акт (ако се издава служебно - по инициатива на органа) или преди сезирането му от адресата за издаване на такъв акт. Този извод идва от използвания термин в текста на чл. 13 от АПК – „своевременно”.
Следователно буквалното тълкуване на текста на чл. 13 от АПК говори за задължение на органа да оповести критериите (така нар. вътрешни рамки на свободното усмотрение)2 по начин, който не е формализиран в АПК. Тази неформализираност поставя важния въпрос - дали актовете, с които се обявяват критериите, следва да са само вътрешни актове, или тези критерии може да се съдържат и в останалите видове административни актове. Тясното тълкуване на нормата води до извода, че изискването е актовете да са тип вътрешни, които само технически подпомагат реализирането на нормативната регламентация по издаване на индивидуалния административен акт. Още повече че нормата на чл. 13 казва, че се огласяват актовете, съдържащи критериите и т.н. „по прилагане на закона”.
КРИТИЧЕН ПРЕГЛЕД НА ПРАКТИКАТА НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ОТНОСНО ПРЕЮДИЦИАЛНОТО ЗАПИТВАНЕ ДО СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (2007– 2008 г.)
Александър Корнезов
Практиката на Върховния административен съд във връзка с преюдициалното запитване до Съда на Европейските общности от първите две години след присъединяването на България към Европейския съюз показва две важни тенденции. Първата е доста окуражаваща от гледна точка на прилагането на общностното право в България и се отнася до исканията на страните за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕО. Факт е, че страните все по-често се позовават в производствата пред ВАС на права, които черпят или твърдят, че черпят от общностното право. Факт е също така, че те все по-често правят искания за отправяне на преюдициално, в повечето случаи тълкувателно, запитване до Съда на ЕО, осъзнавайки, че правата им могат да бъдат най-добре гарантирани чрез тълкуването на съответните общностноправни норми от Съда на ЕО. Радва също така фактът, че страните сами формулират преюдициалните въпроси, които искат българският съд да отправи до Съда на ЕО, и то, поне що се отнася до някои от тях, по един прецизен и напълно задоволителен начин.
Втората тенденция, която не може да бъде отмината в практиката на ВАС, е, че ВАС трудно преодолява своята свенливост пред задължението си да отправя преюдициални запитвания до Съда на ЕО в определенитe от закона и съдебната практика случаи. А дела, в които ВАС е можел и дори е трябвало да отправи такива запитвания, както ще видим по-долу, не липсват. Въпреки този твърде предпазлив подход, който видимо възприема в първите години от присъединяването на България към ЕС, ВАС все пак намира куража да отправи първото свое преюдициално запитване (и второ преюдициално запитване, отправено въобще от български съд) с определение на първо А отделение от 13 ноември 2008 г. по адм. дело № 8094/2008. Това първо в историята на ВАС преюдициално запитване до Съда на ЕО дава основания за надежда, че ВАС отговорно и съвестно ще изпълнява ролята си на общностен съд, призван и оправомощен да следи за прилагането на общностното право в България в сътрудничество със Съда на ЕО.
В практиката на ВАС относно преюдициалното запитване до Съда на ЕО от 2007 г. до днес могат да се откроят три главни групи от проблеми. Първата група се отнася до процесуалните особености на преюдициалното производство, които намират противоречиво тълкувание в съдебната практика на ВАС. Тези проблеми са от най-различно естество, от това дали въобще е допустимо отправянето на преюдициално запитване в рамките на касационното производство, както и в някои особени производства, като напр. производството за допълване на съдебно решение, през обжалваемостта на отказа на долна съдебна инстанция да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕО, до допустимостта на преюдициално запитване, чийто предмет е противоречието на националноправна норма с норма от общностното право.
Втората група от проблеми касае прилагането в практиката на ВАС, било изрично или не, на т.нар. доктрина на "ясната правна норма", която освобождава ВАС, в случаите, в които той се произнася като последна съдебна инстанция, от задължението да отправи преюдициално тълкувателно запитване до Съда на ЕО.
Последната група от проблеми се отнася до изключително чувствителния въпрос относно задължителните указания, които ВАС дава на долната инстанция при отмяна на съдебното й решение, когато тези указания касаят прилагането или тълкуването на общностното право и когато пораждат съмнения за противоречие със същото това общностно право.
Статията предлага задълбочен анализ на тези три групи от проблеми и предлага начини за преодоляването им.
СТРАНИ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО В ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА
Здравко Славчев
Особеният характер на публичноправното финансово правоотношение предопределя стеснения кръг на лица, които са страни в производствата. Процесуалните норми уреждат не просто многообразие от производства, а възникващите и развиващи се в тях правоотношения между категория лица, които имат процесуалното качество на страни в многобройните общи или особени данъчно-осигурителни производства.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ДОПК страни в производствата са задължените лица (чл. 14, т.1 и т. 2 ДОПК) и компетентният орган по приходите (чл. 8, ал. 1 ДОПК) в лицето на конкретен служител (чл. 99, ал. 3, чл. 113, ал. 1, т. 2, чл. 152, ал. 2 ДОПК).
Административният орган е активна страна – упражнява правомощия, като бездейства или действа в рамките на правомощията си.
Делегирането на властнически правомощия е различно от упълномощаване и от заместване – решение № 4903 от 28.10.1998 г. по адм. д. № 2369/1998 г., III отд., ВАС. Делегиращият орган носи отговорност за поведението и актовете на избрания от него.
Задължените лица в данъчно-осигурителните производства са пасивна страна – задължени са да оказват съдействие на контролния орган, като съобразяват поведението си с действащите норми и писмени указания на държавните органи, вкл. когато са незаконосъобразни (чл. 17, ал. 3 ДОПК).
Когато задължени са чуждестранни лица (чл. 2 ЗДДФЛ и чл. 1, т. 3 и т. 4 ЗКПО), се прилага привръзката lex societatis, особено за юридическите лица – чл. 38 КМЧП.
Представителните отношения между родители и деца се уреждат от чл. 85 КМЧП съобразно правото на държавата, в която е тяхното обичайно местопребиваване.
Представителните отношения между настойник и попечител се привързват съгласно чл. 86, ал. 1 КМЧП към правото на държавата, в която чужденец – задължено лице (чл. 11, ал. 1 ЗМДТ) има своето обичайно местопребиваване.
Съществуват и категория юридически образувания, които са субекти на правото, но нямат самостоятелна процесуална правосубектност в областта на публичните финансови правоотношения, вкл. когато са държавни органи.
ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА КОЛЕГИИТЕ ОТ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по т.д. № 20/2007 г., докладчик съдия Николай Урумов.
Тълкувателно решение № 6 от 10.12.2008 г. по т.д. № 4/2008 г., докладчик съдия Ваня Пунева.
Тълкувателно решение №7 от 11.12.2008 г. по т.д. № 3/2008 г., докладчик съдия Йордан Константинов.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„Разследване на престъпления, свързани с избягване на данъчни задължения“ от Иван Видолов
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|