СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
СВЕТОВНАТА ФИНАНСОВА КРИЗА И ЗАКОНОДАТЕЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА КОНТРОЛА В СФЕРАТА НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ
Проф. д-р Иван Г. Стоянов
Много истина има в отразяването и обяснението на световната финансова криза. Вярно е за ипотечната криза, за срива на финансовите пазари и пр.
Според нас значение за възникването на финансовата криза има и една от многото теории за финансите - неолибералната теория. Към 80-те години на миналия век тази теория започва да се превръща и в политика - в САЩ (т. нар. “рейгъномика), в Англия (”татчеризъм”) и пр. В сферата на финансите схващанията на неолибералите (и монетаристите) се свеждат главно до следното: първо, ограничаване намесата на държавата в икономиката чрез приватизацията на държавния сектор и създаване на максимално благоприятни условия за свободната игра на пазарните сили. Второ, “демонтиране” на бюрократичния фискален механизъм за регулиране на икономиката, който ограничава инициативата и свободата на икономическите субекти. На тази основа беше издигнат лозунгът за” дерегулиране” (интересно, в момента едно от обясненията на световната финансова криза е тъкмо в недостатъчното и неефективно регулиране от страна на държавата).
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНОСЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПО ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ
Проф. д-р Добри Димитров
Принципът при държавнослужебното право относно държавнослужебното правоотношение е неговата стабилност.
Този принцип обаче не е абсолютен. Самият законодател чрез разпоредбата на ал. 2 на чл. 9 и чл. 18 на Закона за държавния служител, установяваща безсрочността на правното отношение като един от начините за утвърждаване принципа за стабилността му, едновременно с това допуска неговото изключение - чрез неговата срочност по правно действие във времето.
Аналогично е положението и с чл. 81 на Закона за държавния служител. Този законов текст установява принципа за стабилитета на държавнослужебното правоотношение със забрана за едностранното му изменение и веднага след това предвижда и неговото изключение посредством едностранно изменение.
Тези две изключения от принципа за безсрочност и едностранна неизменчивост на правоотношението са в интерес на държавния служител, но поначало са в интерес и на държавата.
Изключение от принципа за стабилност на държавнослужебното правоотношение, в смисъл на неговата неизменяемост и продължителност във времето, е и неговото прекратяване, с изключение на прекратяването в случаите на смърт и пенсиониране на държавния служител. С тези две основания се слага край на правоотношението. В първия случай поради събитието смърт, а във втория - достигнатия максимален срок на правно действие на правоотношението по силата на действащото в страната пенсионно законодателство.
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА РЕШЕНИЯТА ПО ЧЛ. 13, АЛ. 1, Т. 2-3 ОТ ЗАКОНА ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, С ДРУГИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
Николай Николов
Решенията на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) за внасяне на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки (чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОПДИППД) и за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност (чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД) се издават в хода на първата фаза от производството за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Тази първа фаза е обозначена като производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (чл. 3-11, чл. 15-20 от ЗОПДИППД).
Те имат качества на индивидуални административни актове, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Издадени са от административен орган, овластен със закон за това. Адресирани са до конкретни външни лица (граждани или организации) и засягат техни конкретни права, свободи и законни интереси. Без приемането на тези административни актове е невъзможно внасянето на съответните мотивирани искания и стартиране на втората фаза на производството.
В теорията и практиката не е изяснен въпросът подлежат ли двата вида решения на КУИППД на пряк контрол чрез директното им оспорване пред съдебен орган по реда и при условията на АПК. Безспорно е обаче, че тези актове подлежат на косвен съдебен контрол, който се упражнява от съда, компетентен да се произнесе по мотивираните искания, с които е сезиран на основание на тези актове. Съдът е длъжен да следи служебно за тяхната законосъобразност на основанията на чл. 146 от АПК и да се произнесе по нея като преюдициален въпрос.
ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА КОЛЕГИИТЕ ОТ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Тълкувателно решение № 1 от 30 март 2009 г. по т.д. № 6/2008 г., докладчик съдия Бисерка Коцева.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|